Дани и Росен

Безглаголно – те

Единство. Отдаденост. Стремеж. Развитие.

Пресичане

Не можех да повярвам, че не бях чувала за „Златна котка“!

Есента на 2015 г., Културна борса в Габрово – Йордан (Дани Белев) и Росен (Mr. Jim) представят своя проект „Quick hands project” и разказват за фестивала на илюзионното изкуство „Златна котка“, който през пролетта се е провел за четвърти път в града. Фокусници от световната сцена огряват червения килим на събитието.

Слушах презентацията им с вълнение и нямах търпение да ги поздравя за прекрасното начинание. По-късно разменихме няколко думи и контакти набързо, а моментът да ги потърся отново с покана да разкажа за тях в „Разковниче“ се отложи до пролетта на 2016 г.

Има още

За думите

За думите си мисля. За думите, които казваме без да мислим. И за тези, в които влагаме цялото си сърце.

Дали думите имат корен? Като при цветята и дърветата? Всичко тръгва от някъде. Ако е така – и думите като живото около нас са всякакви: рози за казаната истина с любов, дъбове за мъдрите съвети, бурени за думите, които искат да те задушат.

Хората сме градинари. А словото ни сее не само в нашата градина. В това е дарът, но и отговорността. В сърцето и ума си носим всички семена. Според мен те са вълшебни. Когато посееш някое в градината на друг, тутакси още едно от същия вид пада и в твоята. Няма любов, грижа, истина, радост, надежда, която си дал и семенце от нея да не е паднало и в личната ти градина. Същото важи и за болката, предателството, лъжата и всяка лошотия, за която се сетите.

За думите си мисля. Някои от тях със сигурност имат много по-здрави корени от други. Колкото повече истина има в някое слово, толкова по-дълбоко са корените му. Струва ми се, това са думите, на които си заслужава да обръщаме внимание. Здравите корени издигат нагоре. Другото е бурен. Той дърпа надолу. Обратно на истинското градинарство, където все трябва да плевиш-плевиш, в словесния му вариант – буренът не трябва да се пипа. Той се храни от вниманието. Не му го давай – и изсъхва.

Днес празнуваме писменост, култура, просвета, слово. Ако трябва да помисля за пожелание, то би било: за повече думи със здрав корен и грижливо градинарство.

(Семената са вълшебни, не забравяйте.)

Честит празник!

Габрово празнува

 

Един от първите мигове на карнавалното шествие - 21.05.2016г.

Един от първите мигове на карнавалното шествие – 21.05.2016г.

Има още

Вместо „about“ и „за мен“

Вместо „about”

Тук обикновено се казва каква е целта. Какво търсиш, споделяйки от себе си. Дава се отговор на въпроса „Защо?“.

Следващите изречения обаче няма да обясняват. Ще питат. Въпросът е един:

Кое е разковничето?

Въпросителната ще стои в продължение на една година. Живот и здраве, след това ще дам моя отговор. Да, конкретна идея играе като светулка между редовете на всичко, което ще бъде разказано и показано в „Разковниче“. Тя грабна мислите ми и не ме пусна докато не опитах да я реализирам. Не ме пуска и сега. Четох, проучвах, подготвях се и откривах идеята за „разковничето“ на толкова много места. Не е нечувана, но тук ще ѝ направим още един прочит и… ще я изпробваме.

Всеки посетител на „Разковниче“ ще стане част от проверката дали идеята работи.

Кое е разковничето?

 

Вместо „За мен“

Казвам се Михаела.

Струва ми се удачно да се представя с отговори на „Трите въпроса“, които ще задавам на всеки от героите в „Историите“.

Какво те радва?

Природата. Хората. Ритъмът.

В природата: обожавам дърветата – да ги наблюдавам, да ги прегръщам, да слушам листата и клоните им, когато вятърът се заиграва с тях; поляните – да тичам безцелно по тях, някак дете си в тези мигове; цветята – да са живи, неоткъснати, сгушили в нежността си съвършенството на Вселената; облаците – те могат да бъдат всичко, което си поискаш и отново си дете; земята – животворна, раждаща, приветстваща грижовната, работлива ръка; водата – обичам да я слушам и наблюдавам, било то ромона на ручейче, грохота на водопад, или шуменето на вълните – има много мъдрост, заключена в движението ѝ; радват ме промените в сезоните, а най-любима ми е пролетта – въздухът е друг, животът се ражда отново; обичам животните, а игрите и разходките с кучета на мои приятели ме радват изключително.

В хората: човещината ме радва. Добронамерените взаимоотношения, оказването на помощ и подкрепа – все усмихващо. Изключително много се радвам на успехите на другите, когато са постигнати с добро. Радват ме талантливите хора, които оползотворяват дарбите си. Радвам се, когато някой е успял да се надскочи и да израсне. Едно от най-любимите ми неща още от малка е да измислям начини да радвам близките ми хора (обикновено, кроейки разни изненади). Когато успея да го направя – техните мигове на радост са и мои.  Радвам се на отношенията, които устояват на времето. Радвам се на добрите и едновременно с това силни хора. Те са много ценен пример за съхранение и отстояване. Радвам се, когато успявам да случвам Същността си. Радвам се, когато хората избираме водещото в отношенията ни да е Любовта.

В ритъма: Вселената следва своя гениална композиция. Радвам се на моментите, когато успявам да я чуя. Тогава в един миг стават ясни неща от много мигове. И разбираш защо така е трябвало да бъде „изсвирено“.

Какво те вдъхновява?

Любовта. Енергията Любов. Всяко нещо, действие, мисъл, които са освободени да минат през нея са вдъхновяващи за мен.

Какво даваш от себе си, за да се случиш?

Търпение, постоянство и Любов.

Защо „Трите въпроса“?

Първите думи-друми посвещавам на нещо, което ще виждате във всяка една от  „Историите“, а именно –  „Трите въпроса“. „Какво те радва?“; „Какво те вдъхновява?“ и „Какво даваш от себе си, за да се случиш?“ са трите въпроса, които задавам на всеки герой, за когото разказвам. Защо? За първи път обяснявам тук.

„Какво те радва?“

„Опознавай човека не по това което знае, а по това на какво се радва“. Когато попаднах на тази мисъл от Рабиндранат Тагор, беше един от онези моменти, в които все едно четеш своите собствени мисли, но формулирани по начин, по който не си го правил до сега. Оттогава насам често тествам думите на индийския писател и общественик. Очертават се надежден начин да познаеш същността на човек. Неслучайно казвам същността. Понякога тя е умело скрита зад цял реквизит маски, които заблуждават за истинските търсения на сърцето. Но когато то се усмихва, проговаря същността. Без думи. И ако гледаш внимателно – виждаш човека.

Какво те вдъхновява?

Всяко нещо има нужда от движеща сила. С този въпрос търся разнообразието от източници, от които тя може да дойде. Различни сме, но сходни. Отговорът на един може да окрили друг да потърси на място, което до сега е загърбвал. Вдъхновение-движение, вдъхновение-движение…

Какво даваш от себе си, за да се случиш?

Това е въпрос-провокация. Всеки дава много, за да постигне какво ли не. Но ти ли си успехите ти? Кое е успех? Ти ли си повишението в работата, новата кола, луксозната екскурзия? В кое се оглежда същността и кое не може да я отрази? Последният от „Трите въпроса“ всъщност пита „Познаваш ли се и какво правиш, за да не се забравиш?“.

Ники

Безглаголно – той

Последователен. Естествен. Благ. Обективен оптимист. Съвременен будител.

Пресичане

„Ето това е човек, за когото трябва да разкажеш!“ – развълнувано отбеляза Мартина – един от героите на „Историите“, за когото също предстои да разкажа.

Едно от големите удоволствия да споделиш времето си с позитивни и съзидателни хора е, че в хода на разговор неминуемо ще стане дума и за други такива. Още същата вечер след срещата ни, Мартина ми изпрати линк както към фейсбук страницата на неправителствената организация „Мога Дряново“, на която Ники Карагьозов понастоящем е председател, така и на личния му профил.

Писах му с най-общо обяснение на повода, по който го търся. Без да е наясно с каквито и да е подробности за идеята ми за блога, Ники веднага откликна: „Щом сте преценили, че може да „измътя“ нещо интересно – действаме.“

Да, Ники – беше не само интересно. Тук ти благодаря още веднъж за всичко, което ми показа (и нямам предвид само забележителностите).

Срещата ни бе уговорена за Дряново – неговият роден кРАЙ, денят бе приказно-пролетен, а следващите редове разказват за това.

Има още