Ники

Безглаголно – той

Последователен. Естествен. Благ. Обективен оптимист. Съвременен будител.

Пресичане

„Ето това е човек, за когото трябва да разкажеш!“ – развълнувано отбеляза Мартина – един от героите на „Историите“, за когото също предстои да разкажа.

Едно от големите удоволствия да споделиш времето си с позитивни и съзидателни хора е, че в хода на разговор неминуемо ще стане дума и за други такива. Още същата вечер след срещата ни, Мартина ми изпрати линк както към фейсбук страницата на неправителствената организация „Мога Дряново“, на която Ники Карагьозов понастоящем е председател, така и на личния му профил.

Писах му с най-общо обяснение на повода, по който го търся. Без да е наясно с каквито и да е подробности за идеята ми за блога, Ники веднага откликна: „Щом сте преценили, че може да „измътя“ нещо интересно – действаме.“

Да, Ники – беше не само интересно. Тук ти благодаря още веднъж за всичко, което ми показа (и нямам предвид само забележителностите).

Срещата ни бе уговорена за Дряново – неговият роден кРАЙ, денят бе приказно-пролетен, а следващите редове разказват за това.

Случване

Нямахме конкретен план. Решихме, че ще се разходим из града и докато Ники ми показва кътчета, които са облагородени чрез труда на доброволци, участвали в инициативи на „Мога Дряново“, аз ще му обясня за „Разковниче“. Оказа се, че Ники е добре запознат с различни положителни начинания във виртуалното пространство и коментарите му ми бяха полезни. Няколко пъти стигнахме до извода, че „идеите ходят по хората“, след като установихме интересни съвпадения между мои хрумки и вече реализирани проекти, без да съм знаела за тях. И двамата се съгласихме, че колкото повече източници има, даващи изява на положителното и съзидателното, толкова по-добре.

Стигнахме една от най-известните забележителности на Дряново – мостът на Колю Фичето. Ники веднага ми обърна внимание на чудесно изрисуваната стена в близост до моста – преди е била надраскана с безразборни графити, но след инициатива на „Мога Дряново“ и доброволчески труд – придобива сегашния си вид. Веднага след това ми показа облагороденото място за отдих от другата страна на моста. Преди е било цялото в бурени, някои от които са стигали на височина до кръста, а сега – бурени няма, тревата е ниско окосена, пейките са нови, беседка прави компания на идилията. На това място доброволците от „Мога Дряново“ се включват със засаждането на дръвчета до пейките.

1

Мостът „Колю Фичето“ и красиво изрисуваната стена до него.

2

Фрагмент от стената, изобразяващ Колю Фичето.

3

Мястото за отдих до моста.

4

Засадените дръвчета, които след време ще черпят със сянката си.

Разходката ни продължава, а с това и местата, по които доброволческият труд е оставил следата си. Минаваме покрай пейки и детски катерушки в близост до улицата – боядисани и спретнати, само чакат ползвателите си.

5

Прави впечатление начетеността на Ники за забележителностите и историята на града. Това не е случайно – освен за „Мога Дряново“, той отделя време и за инициативата „Дестинация Дряново“ (местен туристически портал), която привлича интереса на все повече хора. За него е удоволствие да развежда групи из града, а информацията, която се предизвиква да научи, за да е полезен в това си начинание, счита за една от наградите.

Спирам се, за да направя снимка на Икономовата къща заедно с паметника на Васил Левски и Ники набързо притичва в кадъра, извинявайки ми се. Докато снема фотоапарата, вече се връща обратно с боклука в ръка, който е видял в близост до паметника. Помислям си, че трябва да хвана този момент в непринудена снимка. Зарадвах се на примера му.

6

Малко по-късно бяхме пред голямата релефна карта на България в близост до СОУ „Максим Райкович“. „Ау, че е буренясало.“ – Ники прекъсна сам разказа си за облагородяването и на това място от „Мога Дряново“. Прескочи оградата и продължи да разказва, скубейки разни настъпателни буренчета. Отново – непринудена снимка, отново се зарадвах на примера му. Този път обаче, почти ми дойде да се плесна по челото – хубаво се радвам, но какво стоя със скръстени ръце отстрани? Прескочих оградата и се включих в плевенето на България.

7

Ники плеви релефната карта на България, докато ми разказва как са я възстановили.

Картата е била в много лошо състояние. Първоначално Ники и художничката Елена Симеонова, която я е оцветила са си мислили, че ще приключат цялата работа за два-три дни. Толкова са чистили само бурените и боклуците, а общо са отделили дванайсет дни почти непрестанна работа, доведена до такова изпипване (включително четкане с четка за зъби и чистене с прахосмукачка), че накрая са ходели със събути обувки по и край картата. Както се полу-шегува Ники: „Накрая тук беше по-чисто, отколкото вкъщи.“

А голямото може да бъде като малкото. За картата – няколко души и дванайсет дни системен труд. За по-голямо предизвикателство –  просто още хора, повече труд, за по-дълго време. Буренче по буренче – случване.

8

Обиколката ни продължи, а с Ники бяхме като някаква обърната версия на Хензел и Гретел – вместо да хвърляме след себе си, събирахме захвърленото от други. Интересното е, че се случваше много естествено и между другото, без мрънкане и назидание по нечий и без друго неизвестен адрес.

Стигнахме площада и синята пейка с надписите, посветени на Колю Фичето, направени по време на едно от изданията на „Колю Фичето фест“. „Мога да ти пратя снимки, от когато не беше олющена.“ – предложи Ники, като видя, че снимам пейката, по която времето е казало думата си. Отвърнах му, че няма нужда. И наистина смятам така. Това, което показва олющената пейка са заключените в нея идея, труд и креативност, които са привлекли хората да я ползват достатъчно често.

9

Пейката, описана с ключови години от живота на майстор Колю Фичето.

Откъдето и да минем, все ще се намери някой, който да поздрави Ники – част от чара и уюта на по-малкото населено място. Ники наистина попада в чудесните за мен изключения на млад човек, който не само, че остава в България, но и в родното си място. Обяснява ми, че стига да успееш да се обезпечиш достатъчно с някаква работа, останалите предимства натежават  (самият той работи в областта на дигиталния маркетинг и разработване на собствена мрежа от регионални туристически сайтове, което го устройва идеално, тъй като не е обвързван с конкретно работно място). Към предимствата на Дряново отнася: спокойствието, чистия въздух, природата, близостта до по-големи градове (Велико Търново е едва на петнайсет минути с кола, Габрово – около двайсет), в които може да се намери това, което липсва в Дряново. Самият му роден град, макар да не е голям, не е и съвсем малък и този баланс също му допада. Ники никога не е мислил да напуска родния край. Обича да пътува и иска да го прави, но винаги да се връща. „Тук имам всичко, от което се нуждая.“ И допълва нещо много важно: „На повечето хора им е скучно в малкия град, но това е както си го направиш. Имам приятелка в Палма де Майорка, която ми се жалва как ѝ е скучно там. Не е от мястото, от човека е.“ Никога не е имал потребност и от класическата представа за успех – „сериозна“ работа в „стабилна“ фирма със „солидна“ заплата в края на месеца, която да му дава възможност за различни материални глезотии. Благодарен е за подкрепата, която е получил от баща си в началния етап на заниманията му с доброволчеството, когато е отделял много време, а не е имал почти никаква финансова възвращаемост за труда си. Системната работа в тази област обаче води до запознанството му с много интересни хора, които откриват различни възможности пред него. И колелото се завърта. Постепенното трупане на умения и контакти се оказват търсени от фирми и институции, които са готови да плащат за тях.

Приемам с радост предложението на Ники да отидем до Дряновския манастир, за да ме разведе в района и да ми покаже задача, която предстои да бъде изпълнена от „Мога Дряново“ – облагородяването на пейката на любовта. Всъщност, немалко труд в тази връзка вече е положен. Преди време мястото е обрасло и неприветливо, сега е разчистено, оправени са мрежата и оградата, а плановете са за повторно пребоядисване, поставяне на къщичка за книги и дори изграждане на арка от рози над пейката. Има и интересна инициатива – всеки, който се е качил до местенцето да се снима и да прати снимката на страницата на сдружението във фейсбук. Оттам разпределят снимките по години в албуми и вече четири години се трупат спомени. Подход, който не само прави допълнителна реклама на мястото, но и стимулира то да бъде пазено и съхранявано.

Поемаме по стръмната пътека. Показва ми табелките, които са направили на ключови места за упътване към пейката. Обяснява ми, че заедно с тях от пчелен кошер са направили и кошче за отпадъци, което са сложили в близост до пейката. То е с торбичка за боклук, която се изхвърля периодично от доброволци и се слага нова.

Нагоре към пейката на любовта.

Нагоре към пейката на любовта.

11В приказки и моментни разсейвания от щедростта на пролетта край нас стигаме целта си – но освен пейката на любовта, ни посреща и прекрасната гледка на фона на разветия български флаг. Аромат на люляк се носи във въздуха.

12

Гледката от пейката на любовта.

14

Съвсем скоро я чака още разкрасяване и освежаване.

13Най-накрая намираме местенце, на което да се спрем и да се посветим на по-систематизиран разговор както за „Мога Дряново“, така и за въпросите на „Разковниче“. А местенцето определих като „некомерсиалния вариант“ на пейката на любовта, който даже черпи с по-открита гледка, още по-опияняващ аромат на люляк и не една, а две пейки – специално боядисани от „насам-натам“ и „пейка.бг“ – партньори на „Мога Дряново“.

Гледката към Дряновския манастир от „некомерсиалното местенце“ е още по-добра.

Гледката към Дряновския манастир от „некомерсиалното местенце“ е още по-добра.

Връщам Ники към началото – кога и защо е решил да се занимава с дейност като „Мога Дряново“. Сдружението е създадено още през 2003 г. от Мария Димитрова, която е била психолог в СОУ „Максим Райкович“, но след известно време, поради липса на доброволци, прекъсва дейността си. В началото функционирането на сдружението е по-различно и дейността минава през училището.

Ники не се е занимавал с доброволческа дейност до завършване на средното си образование, но в началото на студентските си години 2012 г. създава страницата „Дестинация Дряново“. Именно покрай нея подема инициативата за обновяване на релефната карта на България, която е в двора на училището. Разчува се, че „има някой си там, който иска нещо да прави“. Потърсва го бившата председателка на сдружението с предложение да го възстановят и да започнат да реализират различни инициативи през него – това е новото начало за „Мога Дряново“. Постепенно започват да се намират и с други хора, които искат да бъдат дейни за града и пролетта на 2013 г. се провежда общо събрание, на което се избира нов управителен съвет.

Чудя се дали лесно се намират съмишленици за подобна дейност, на което Ники отговаря, че това е било период, в който така или иначе са се събирали голяма компания да излизат в града и в един момент са си казали „защо да не започнем да правим нещо повече от това само да стоим и да си говорим; например – сядаме по пейките, защо да не се организираме да ги пребоядисаме“. Ники е убеден, че точно такива дребни неща, формиращи средата, в която живеем, влияят в много голяма степен и на поведението и нагласата ни.

При възобновяването на дейността през 2013 г. важна роля играе и момче със звучното име Александър Македонски, който е бил част от сдружението още при първоначалното му създаване, макар и като малък ученик. Именно той е и в основата на създаването на сайта на „Мога Дряново“. Негово дело са всички няколкоминутни клипове на сайта, представящи накратко по-важните инициативи, както и част от снимките и текстовете.

Постепенно сдружението и дейността му се разчуват. Започват да идват хора дори от други градове, за да се включват в част от инициативите. Факт, който само убеждава Ники, че много хора имат потребност да участват в подобни дейности и когато им се предостави възможност го правят. В сдружението помежду си се шегуват, че са започнали да развиват трудов туризъм в Дряново. Нещо, което, всъщност, е утвърдена практика в чужбина – т.нар. доброволчески туризъм. Ники не пропуска да отбележи, че работата по набелязаните обекти е и много голямо забавление, изпълнено с шеги и смях.

Ники смята, че новата история на сдружението може да се раздели на два етапа (без това да е било поставена цел): първият, се фокусира върху физическа промяна на средата (чистене, боядисване и т.н.); вторият върху промяна на начина на мислене и нагласата на хората, най-вече на младите (инициативи като „Голямото надъхване“, за което ще стане въпрос след малко).

Няма как да не попитам какво отношение срещат той и доброволците и дали се пази направеното от тях. За него най-красноречивият отговор на този въпрос е следният пример: една от първите инициативи, с които са се захванали е засаждането на над 100 дръвчета из цяло Дряново. Когато ги виждали хората, казвали: „Абе, много хубаво, но за какво го правите – нали ги знаете какви са, ще минат, ще ги изпочупят, нищо няма да остане.“ За щастие скептицизмът се оказва неоснователен – единствените проблеми с дръвчетата са, ако някое не е успяло да се захване и че на едно място по погрешка част от тях са окосени покрай поддържана тревна площ. Нито едно не е било целенасочено увредено. Когато художниците от „140 идеи“ се захващат с изрисуването на стената до моста на Колю Фичето с неговия лик и елементи от строежите му, нагласата на хората отново е била: „Много хубаво, но няма смисъл, защото все ще се намери кой да мине да го надраска и развали.“. Както видяхте и от снимката по-горе – стената все още е в чудесно състояние и, както казва Ники, „драскотинка няма“ – вече около три години. Дано е все така. И постепенно хората се научават да приемат труда им с повече радост и по-малко скептицизъм.

Фрагмент от стената.

Фрагмент от стената.

 

 По интересен начин намират част от средствата за изрисуването на стената за първото издание на „Колю Фичето фест“ – организират кампанията „Сливи за графити“ и отиват да берат сливи в една голяма овощна градина на човек близо до Дряново. Договорката е – колкото набрани сливи, толкова пари за фестивала. Явно им се е правил фестивал на Ники и компания – за един ден набират два тона сливи. „Когато има добри идеи, пари се намират.“ – казва Ники. „Но идея с концепция – какво да направиш, по какъв начин, за кого, каква ще е ползата.“

Засега изданията на „Колю Фичето фест“ са две – през 2014 г. и 2015 г. Първият фестивал е спонсориран от голяма компания за безалкохолни напитки, която подема световна кампания за представяне на добротворчеството. Първоначално изгледите за кампанията не са особено обнадеждаващи за България, но когато попадат на екипа на „Мога Дряново“ нещата се променят. Ентусиазмът е голям и даже се отпускат допълнително средства, с които се разпространяват около 160 билборда в цялата страна с лицата на дряновските добротворци.

Вторият фестивал е финансиран от Кънчо Кьосев – дряновец, който не живее вече в града, но милее за родния край, разполага с възможности и откликва на идеята да подкрепи „Колю Фичето фест“.

Тази година не се предвижда трето издание. Желанието е всеки следващ път да има надграждане и за целта подготовката започва още сега, но за фестивал през 2017 г. Работата е усилена, а концепцията предвижда привличане на хора от други градове, които да останат за повече от ден в Дряново по време на фестивала.

Питам Ники кой проект до сега му е най-скъп от сантиментална гледна точка. Без колебание ми отговаря, че това е фестивалът през 2014 г. С радост си припомня за четирите дни по време на събитието, в което стават в 8-9 часа сутринта, започват да работят по текущите си задачи до 8-9 вечерта, след което вместо да се прибират да си почиват след активните занимания, всички се събират да хапнат заедно, да си говорят, а после се отправят към някой парк или къща на някого от доброволците, за да играят на асоциации и да продължат сладките приказки – така до 4-5 часа сутринта; спят 2-3 часа и после всичко започва отначало. „Много е хубаво, когато имаш причина да се събудиш.“ –  казва Ники.

Интересува ме какво чувство изпитва, когато минава покрай места, които са подобрени, благодарение на труда му. От всичко, което ми казва, остава изречението „Хубаво е да знаеш, че оставяш нещо след себе си.“ Ники е твърд привърженик на идеята, че действието, без значение колко малко или голямо, е това, което променя. Пред алтернативата да стои и да мрънка за всичко около себе си, определено предпочита варианта – като видиш някакъв проблем, да помислиш как да го решиш.

Когато го питам за какво мечтае във връзка с развитието и бъдещето на организацията, Ники отговаря, че най-много се надява да има приемственост – следващи „вълни“ от млади хора да имат желание да поемат щафетата. Точно това е една от основните причини да се премине към „втория етап“ в  развитието на дейността на „Мога Дряново“ – промяна начина на мислене, „градеж на кадри“. „Все пак – колкото и да променяш средата – няма ли ги хората, няма смисъл.“ – отбелязва Ники.

Към инициативите в тази насока спада едногодишен безплатен курс по IT- обучение (преподаване на уеб дизайн и уеб програмиране) на ученици от училището. Софтуер се закупува с дарение на фирмата за безалкохолни напитки, а обучението (веднъж седмично в рамките на една учебна година) се осъществява със съдействието на IT фирма от Велико Търново и на приятели и познати на „Мога Дряново“, които имат опит и познания в областта.

Тъй като има голям интерес от страна на учениците, естествено се ражда идеята и за фото-курс. Няколко пъти гостуват специалисти по различен тип фотография и предават основни знания. Децата „попиват“ с ентусиазъм, което е показателно за Ники, че имат желание да се учат и когато им показваш нещо актуално за тях, което ги вълнува или просто намериш правилния подход – резултатите ще са налице.

Именно в опит да намерят правилния подход, в края на 2015 г. и началото на 2016 г.  „Мога Дряново“ реализира инициативата „Окупирай библиотеката“. „Библиотеките не са сред най-популярните места за младите. Друг е въпросът, че са много малко библиотеките, които правят нещо по въпроса да ги привлекат.“ Идеята на инициативата е проста – събират се с желаещите в библиотеката, засичат две минути, в които всеки трябва да избере на посока една книга и след изтичане на времето да си я размени с книгата на друг. С това се цели провокация да прочетеш нещо, на което не се знае дали някога сам би спрял вниманието си. След това, всички в продължение на около 30 минути четат крайния вариант, който е останал в тях. Накрая пада голямото обсъждане и дискутиране, като един от основните въпроси е – ще вземеш ли книгата за вкъщи, за да я довършиш? Успехът е на лице – всеки чете усилено през 30-те минути, а в обсъждането след това, участие взема всеки – дори и най-малките и най-притеснителните. Предположих, че библиотекарките са били във възторг. „Бяха повече в шок. Чудеха се как така може да събереш около 40 млади хора, които два часа да стоят и да четат и обсъждат книги с въодушевление, питайки накрая кога ще се повтори инициативата. Чудеха се и защо те самите не са се сетили да привлекат по подобен начин млади читатели.“ Ники смята, че „както хотелите не могат да стоят и да чакат да дойдат туристите, така и музеите и библиотеките не бива да стоят и да чакат посетители“. Инициативата е направена веднъж в Дряново и три пъти в Търговище. „Мога Дряново“ е отворено за това да споделя идеите си на други места, което е и вид реклама. „Не е нужно Дряново да плаща милиони за реклама, когато може да се рекламира чрез идеите си.“ Вече има желание и от Варна, и София за реализиране на „Окупирай библиотеката“ на тяхна територия.

„Голямото надъхване“, за което стана въпрос по-горе, стартира като инициатива през ноември 2015 г. – неслучайно в месеца на будителите. „Решихме, че е време да започнем да срещаме добрите примери от цялата страна с учениците.“ Това, което искат да предадат на децата е вдъхновение. Затова търсят хора, които успяват да вършат значими неща в полза и на другите и се чувстват удовлетворени от това. Инициативата е насочена неслучайно към ученици от 10-12 клас, за да може да им се даде още една полезна гледна точка, която да ги ориентира във важните избори, които им предстои да направят.

„Важно е децата да видят колко са различни пътищата към успеха и колко различни дефиниции за успех има.“ – завършва Ники.

Денят гонеше края си. Тръгнахме да слизаме към колите по различна пътека от тази, по която се качихме. Люляковата пътека. Цветът и ароматът бяха на всяка крачка. Гора, гледка, почти отвесна стълба до скалата, пътека покрай реката, извадена като от приказка – дървета и бръшлян я пазят; и накрая слязохме до манастира. Малко по-късно бяхме по колите и всеки пое към родния си кРАЙ.

17

Ех, по люляковата пътека…

18

                                                                                                                                                                                                     19

          20

В началото казах, че съм благодарна на Ники не само за забележителностите, които ми показа. Ако сте прочели всичко, което разказах за срещата ни, вероятно разбирате какво имам предвид. Ники ми показа пример и ми даде вдъхновение. Искрено го поздравявам за всяка дейност и инициатива, в които участва и за показното, което прави, че има как да бъдеш реализиран и щастлив в малкия си роден град.

А малкият град често дава големи ценности. Казах на Ники, че ще намеря начин да вмъкна в историята една любопитна случка от деня ми в Дряново. Преди да тръгнем към пейката на любовта, минахме през едно квартално магазинче в града. Още, докато търсех стотинки в отделното несесерче, в което ги държа, си казах, че може да си забравя портмонето, което бях пуснала близо до касата. Е, забравих го. Сетих се чак късно вечерта, когато бях в Габрово. Скоро бях теглила пари и сумата в него бе не малка. Веднага се свързах с Ники и той с най-голямото спокойствие на света каза, че утре ще мине да провери и че има добро предчувствие. Аз самата не се ядосвах, но вече се настройвах да се примиря със загубата и поне се надявах, ако някой клиент го е взел, парите да са му дошли в помощ за нужни и смислени неща. На следващия ден Ники ми писа: „Добро ми е предчувствието – портмонето е в мен.“ Оказа се, че касиерката даже е ходила до музея в близост, за да го остави, защото е знаела, че е на „момичето, което е било с Ники“, а Ники всеки го знае. От музея му се обаждат още сутринта да отиде и да го вземе. След като попитах дали знае точно кои са хората, които са съдействали, за да ги почерпя следващия път като дойда в Дряново, той ми каза: „Това са нормални дряновски реакции, не е нужно да черпиш.“ Е, разбира се, че ще почерпя.

Малък град, големи ценности.

21

Трите въпроса

Какво те радва?

Добрите хора. Като цяло много неща ме радват – и природата, и хората, и хубавата музика. Общо взето – радостта може да е навсякъде, стига да имаш сетивата да видиш. Аз може да се разхождам и да гледам цветята в градинките в Дряново и да съм супер щастлив от това. Повечето хора може да минат и изобщо да не обърнат внимание. Различни възприятия. Мен ме радват и детайлите, и големите неща. Много ме радва, когато видя някъде някой, че е направил нещо добро или е успял да постигне нещо. И смятам, че противно на някои представи за българите, много хора се радват на успехите на другите.

Какво те вдъхновява?

Определено – хората. Може много да искаш да постигнеш нещо, да обичаш това, което правиш, но ако няма хора край теб, от които да се зареждаш, няма да е същото. Малко е като бутала – когато ти си по-надолу, те са по-нагоре и те дърпат. В следващия момент ти пък си по-нагоре и дърпаш тях. И така… обмен.

Какво даваш от себе си, за да се случиш?

Не е като да давам от себе си. Цялото това нещо, което се случва е мен. Аз съм това. Аз съм тези инициативи. Аз съм работата, която работя в момента. Всичко това е Аз. Двупосочно е.

Кое е разковничето?

Желанието. Онова изтъркано клише, че ако има желание – има и начин, е напълно вярно.

22 (1)

Повече информация за Мога Дряново и Дестинация Дряново.

Може да ги харесате и във фейсбук: Мога Дряново; Дестинация Дряново.

 

Реклами

3 thoughts on “Ники

  1. Pingback: Радо

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s