За думите

За думите си мисля. За думите, които казваме без да мислим. И за тези, в които влагаме цялото си сърце.

Дали думите имат корен? Като при цветята и дърветата? Всичко тръгва от някъде. Ако е така – и думите като живото около нас са всякакви: рози за казаната истина с любов, дъбове за мъдрите съвети, бурени за думите, които искат да те задушат.

Хората сме градинари. А словото ни сее не само в нашата градина. В това е дарът, но и отговорността. В сърцето и ума си носим всички семена. Според мен те са вълшебни. Когато посееш някое в градината на друг, тутакси още едно от същия вид пада и в твоята. Няма любов, грижа, истина, радост, надежда, която си дал и семенце от нея да не е паднало и в личната ти градина. Същото важи и за болката, предателството, лъжата и всяка лошотия, за която се сетите.

За думите си мисля. Някои от тях със сигурност имат много по-здрави корени от други. Колкото повече истина има в някое слово, толкова по-дълбоко са корените му. Струва ми се, това са думите, на които си заслужава да обръщаме внимание. Здравите корени издигат нагоре. Другото е бурен. Той дърпа надолу. Обратно на истинското градинарство, където все трябва да плевиш-плевиш, в словесния му вариант – буренът не трябва да се пипа. Той се храни от вниманието. Не му го давай – и изсъхва.

Днес празнуваме писменост, култура, просвета, слово. Ако трябва да помисля за пожелание, то би било: за повече думи със здрав корен и грижливо градинарство.

(Семената са вълшебни, не забравяйте.)

Честит празник!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s