Дани и Росен

Безглаголно – те

Единство. Отдаденост. Стремеж. Развитие.

Пресичане

Не можех да повярвам, че не бях чувала за „Златна котка“!

Есента на 2015 г., Културна борса в Габрово – Йордан (Дани Белев) и Росен (Mr. Jim) представят своя проект „Quick hands project” и разказват за фестивала на илюзионното изкуство „Златна котка“, който през пролетта се е провел за четвърти път в града. Фокусници от световната сцена огряват червения килим на събитието.

Слушах презентацията им с вълнение и нямах търпение да ги поздравя за прекрасното начинание. По-късно разменихме няколко думи и контакти набързо, а моментът да ги потърся отново с покана да разкажа за тях в „Разковниче“ се отложи до пролетта на 2016 г.

Случване

Много се зарадвах, че приеха да се видим. И то във вероятно една от най-натоварените им седмици за цялата година – петото издание на „Златна котка“ предстоеше до дни, а само няколко по-късно – „Царете на магията“, грандиозен спектакъл в зала 1 на НДК. В основата и на двете – Дани и Росен.

Габрово, трети април, 18:00 ч. Автобусът с гостите отваря врати, а червеният килим ги очаква. Както и Дани и Росен. Фотографи, оператор, прегръдки, поздрави, вълнение и смях. Намирам си местенце, от което и аз започвам да снимам. Гостите позират един след друг с Дани Белев и Mr. Jim, шоуто започва след по-малко от час, а билетите са разпродадени.

Дани и Росен посрещат гостите.

Дани и Росен посрещат гостите.

23

Червен килим, фотографи, оператор - настроение за наистина специално събитие.

Червен килим, фотографи, оператор – настроение за наистина специално събитие.

Настъпва оживление, всички се събират и бурно започват да ръкопляскат. От САЩ, специално за събитието пристига председателят на Международното братство на магьосниците (I.B.M.) – Джо М. Търнър (Joe M. Turner)

5

С председателя.

6Гостите са посрещнати, остават броени минути до началото на шоуто, а аз очаквам с още по-голямо нетърпение утрешната ни среща с Росен и Дани.

7

Четвърти април, почти не са спали. Благодарна съм, че някак си успяват да отделят време за срещата ни. Настаняваме се на масичка под пролетното слънце и разговорът с привкус на магия започва.

А всяка магия си има своето начало. Интересно ми е как и кога са се запалили по изкуството, което е такава голяма част от живота им години наред. „Случайно – казва Росен и допълва – ако има такова нещо като случайност. Видях един магьосник на морето, когато бях на седемнайсет години. Каза ми, че имам талант.“

И както се казва – останалото е история. Първоначално Росен въобще не възнамерява да се занимава с фокуси и не взема на сериозно идеята. Идеята обаче е взела на сериозно Росен. Фокусникът от морето – Гаги, който в последствие става негов учител – убеждава бъдещия Mr. Jim, че има потенциал да израсне. Повратният момент за Росен е, когато показва част от наученото пред приятели и реакцията, която предизвиква го зарежда да продължи да се развива.

Дани е грабнат от света на фокусите на още по-ранна възраст. Когато е на около дванайсет години, родителите му му подаряват комплект „Тайните на чичо Астор“. Интересът на Дани е предизвикан, но като всяко дете – не го задържа за много дълго. Когато е на четиринайсет-петнайсет години обаче покрай пътувания с родителите си наблюдава различни фокусници във вариатетни програми. „Показваха ми фокус-два-три и аз запомнях по нещо от всеки. Постепенно натрупах доста фокуси и ми стана траен интерес. Ходих по библиотеките да си търся логически задачи, защото с тях си тренираш мозъка да работи по-комбинативно.“ В началото Дани напредва сам, а по-късно има учител от Шумен, който му помага, а след това и ментор от Габрово – Георги Петков – Бинти.

Постепенно сцената ги привлича да се изявят и колелото се завърта – любовта към сцената, изкуството, реакцията, която предизвикват в публиката ги кара да търсят отново изяви. Росен и Дани се срещат са първи път през 2001 г. в Смолян на национален фестивал на магичното изкуство. И двамата от този период се определят един друг като „юноши бледни“, не особено ориентирани в това, което биха могли да си вземат от бъдещето. В рамките на фестивала се събират малка компания от млади ентусиасти в магията и започват да обменят опит и знания. Прекарват си чудесно, но след това пътищата им се разделят. Поддържат връзка, но не се виждат години. Дани започва да работи по циркове и заминава за чужбина, по-късно и Росен започва да работи в циркове. Даже Дани урежда първия договор на Росен в чужбина и както се шегува: „Още имам да вземам три литра уиски оттогава.“

През 2010 г. е първото издание на „България търси талант“ и двамата се явяват поотделно, без да подозират за това. Съвпаденията продължават – няколко месеца по-късно се засичат на балкански фестивал в Гърция. В края на 2010 г., същата телевизия, в която се срещат по-рано през годината, организира благотворително предаване, в което търсят фокусници. Росен е поканен и когато придобива обща представа за нивото, което се очаква, се чувства предизвикан да качи летвата. Обажда се на Дани с предложение да подготвят нещо заедно. Дани е впечатлен. Не всеки ден се случва фокусник да е готов да покаже на друг номерата си или да иска да му помогне за ангажимент, да му уреди работа. Веднага се съгласява и участват заедно в предаването.

Следващият ключов момент, който свързва двамата фокусници в екип е благотворителен концерт, който е организиран от Дани в Габрово в края на 2010 г. „Тогава – аз водя малко, той води малко и изведнъж на сцената…“, „Симбиоза.“ – Росен довършва изречението на Дани. Импровизацията им се получава добре и това не остава незабелязано от общината в града.

Няколко месеца по-късно – вече през 2011 г., Дани организира отново концерт в Габрово – този път благодарствен, за хората, които са се отзовали и са помогнали. Двамата с Росен отново са тандем на сцената. Шоуто се получава прекрасно, отзивите от публиката са изключително положителни, а от община Габрово са в още по-голям възторг. Заражда се идеята за фестивал. Идва времето на Магична среща „Златна котка“. Към момента реализираните фестивали са пет, плюс две улични издания, все в Габрово. На уличните издания в продължение на три дни, на три различни места в града се правят фокуси от гостите на фестивала. Както се шегува Росен: „Столицата на хумора се превръща в столица на магията“. А в Габрово е и най-емоционалната публика за изкуството на магията – както според Росен и Дани, така и според голяма част от гостите на фестивала.

Първата година (2012 г.) Дани и Росен организират фестивала съвместно с клуб „Сенко“. Следващата година от общината казват на Дани: „Много ни харесва събитието, но ще го има, ако го организираш ти.“ Това се превръща в повод за появата на сдружението „Quick hands project”, под шапката на което Mr. Jim и Дани Белев вече няколко години случват своята магия.

С радост отбелязвам колко естествено им се е получило всичко. Едно довежда до второ, то до трето… и постепенно случват и надграждат. И двамата се съгласяват. „Когато имаш добри намерения…“ – започва Дани – „…отгоре ти се изсипва благодат.“ – през усмивка довършва Росен. Дани си спомня как покрай стартирането на сдружението и двамата се замислят, че могат да постигнат повече и то за доброто на всички в сферата на магичното изкуство в България. „Трябва да има някакъв двигател. Ако си стоиш вкъщи и само мислиш за това как нищо не се случва в града ти, никой не прави нищо за него – ами нищо няма да се случи наистина. Това е като да не ти харесва колко е мръсен входът, в който живееш, а ти самият минаваш всеки ден оттам. Ами – наведи се, вземи боклука и го изхвърли.“ (В тази връзка веднага се сещам за друг герой от „Разковниче“ – Ники от Дряново. Както казва той – „Не трябва да се срамуват тези, които вдигат боклука от земята, а тези, които са го хвърлили.“)

Самият Дани е избрал да живее в родния си град Габрово. „За мен е много по-добре да съм си тук – на тази красива природа, на хубавия въздух, спокойствието. Като тръгна по улицата всеки втори човек ме поздравява. Наистина предпочитам да съм тук, а когато има нужда да се свърши нещо на друго място – паля колата и тръгвам, това е най-лесното.“

Интересно ми е дали с всяка изминала година фестивалът „Златна котка“ успява да надгради спрямо отминалите. „Давам ти един кратък отговор, който ще ти покаже каква е еволюцията на цялото нещо, – казва Дани – един от лекторите на фестивала тази година е Шома, световен шампион за 2009 г. По време на лекцията в един от дните на фестивала представи своето DVD „Как да станеш световен шампион“. В продължение на десет години е снимал почти всяко едно свое представление. Когато стига до частта, в която обяснява кои хора са му помогнали да стигне до нивото, до което е успял, споменава: Дейвид Стоунтова беше първият човек, който поканихме тук и беше в Габрово; после продължава с Шон Фаркуар – той пък бе миналогодишният ни гост. И виждам как момчетата, които са присъствали през всички тези години на фестивала са в пълен възторг. Казват си „аз този го познавам“, „той лично ми е показвал фокуси“. Това е много показателен отговор какво сме направили и не само ние двамата, а цялата общност. Друг важен пример за развитието е, че всяка година на фестивала имаме поне по петима млади участници, които са напълно непознати за нас и искат да се покажат на магичната среда.“ Това е една и от основните цели на фестивала – да приобщи колкото се може повече млади хора да се докоснат до най-добрите майстори и така да качват нивото на магичното изкуство в България. Това става най-вече чрез лекциите, които гостите от световна величина изнасят в рамките на фестивала при затворени врата. По време на тях, освен че разкриват чисто техническото изпълнение на свои фокуси, те учат и на маркетингова стратегия и как най-добре един фокусник може да презентира себе си. Кулминацията е гала вечерта последния ден, в която всеки може да се изяви пред публиката в препълнената зала.

Дани и Росен с част от младите фокусници на фестивала.

Дани и Росен с част от младите фокусници на фестивала.

Философията на Дани е, че когато повече са на добро ниво – това е добре за всички, фокусниците като цяло ще бъдат по-търсени за работа. Дани и Росен са изключително радостни от това, че представителите на новото поколение са отворени да споделят помежду си знание и да се учат един от друг. Тенденцията е към съвместен растеж и развитие, а не както често е било едно време – като вълци-единаци. „Те са силни, защото са заедно.“, включва се в разговора приятелката на Дани.

Прекрасното е, че явно въпросната философия работи. „Да, младите са с друго мислене.“ – казва Дани, влагайки изцяло положителен смисъл в думите си. „Имахме късмета всички хора, които поканихме за членове на „Quick hands project”, да се отзоват“ – казва Росен, потвърждавайки ентусиазма за взаимна работа и подкрепа между колегите в сферата.

„Всъщност да го кажа аз, защото те сами сигурно няма да се похвалят, – отново се включва приятелката на Дани в разговора – когато някой е доволен от някого – след това говори с добро за него. Така правят и световните имена, които са гостували в Габрово за фестивала. Най-малкото в личните си профили в социалните мрежи казват колко са доволни от организаторите и че са им благодарни за това, което правят за магията като цяло.“ А добрите думи се отплащат, защото когато Дани и Росен си набележат следващата година новите гости, миналите казват „отидете, заслужава си“. Какъв по-красноречив пример за това, че има смисъл човек да върши работата си отдадено и качествено? Именно благодарение на добрата работа и добрите думи „Quick hands project” става първата и засега единствена магична организация в България, член на  Международното братство на магьосниците (I.B.M.). Шон Фаркуар – президентът на I.B.M. за 2015 г. лично предлага на Дани и Росен „Quick hands project” да бъде сертифицирана от международното братство. За Фаркуар е прецедент в световен мащаб толкова млади фокусници да се захващат с организацията на подобен фестивал и да се справят на толкова добро ниво.

„Снощи на партито в хотел Мак за край на фестивала – казва Росен – наблюдавах за малко отстрани ситуацията и беше много хубаво. Навсякъде гледаш млади, ентусиазирани фокусници, които обсъждат какво са научили.“ Дани го допълва: „Трябва да ти кажа, че ресторантът стоя празен с целия кетъринг, който бяхме подготвили. Всички стояха във фоайето, понеже е по-тихо, и си показваха един на друг фокусите, които са научили“. Точно това колко запалени са били младите участници много радва Росен: „Гледаш как млади фокусници си благодарят един на друг. Наистина знаеш, че всеки е израснал поне малко, чрез наученото на фестивала, всеки е малко по-щастлив и доволен и… това е прекрасно усещане. Това е причината, която ще ме накара следващата година да дам отново няколко месеца от живота си в организация, за да го реализираме отново.“

Ентусиазмът на младите участници е основен двигател за Дани и Росен.

Ентусиазмът на младите участници е основен двигател за Дани и Росен.

С тези думи Росен ме навежда на един от въпросите, който исках да им задам – как се справят с организацията на нещо подобно, какво им коства? Росен потвърждава, че усилената работа действително трае няколко месеца. Част от финансирането се поема от Община Габрово, която вижда, че хората проявяват нарастващ интерес към събитието. Другата част се покрива, благодарение на работата, която вършат Дани и Росен. Спонсори не се намират лесно, но това не ги отказва. Дори грандиозния спектакъл в зала 1 на НДК двамата организират без спонсорство, а само в партньорство с „Top artists agency” на Наско Янкулов, на когото са изключително благодарни за подкрепата и доверието; а медиен партньор е БНТ.

Отговорът на Дани за организацията на подобни събития е съвсем конкретен: „Какво ми коства? Три месеца – по четири часа сън на денонощие. И началото на март месец тази година си смених маслото на колата, сега пак трябва да го сменям.“ „Плюс огромна сметка за телефон.“ – със смях го допълва приятелката му.

Важното е, че работата не спира. Както и търсенето на нови предизвикателства. На първи април, като на шега, Дани се справи с поредното такова – изпълнение на каскадата „предизвикателството на смъртта“ на Хари Худини, при която трябва да се освободи от усмирителна риза, висейки във въздуха. Съществената разлика е, че докато Худини изпълнява номера, висейки от кран, Дани го прави…от летящ балон на 100 метра от земята. Вижте видеото:

Споделям на Дани за това колко вдъхновяващ намирам примера му сами да се провокират към израстване, а Росен ме допълва: „Ти си се вдъхновила, а представи си как е повлияло това на младите фокусници, които са го видели. Няколко от младите ни участници на тазгодишния фестивал дойдоха при мен по отделно, без да са се наговаряли, казвайки ми едно и също нещо: „Бях пред отказване, но така ме надъхахте този път, че… почвам да упражнявам номерата като се прибера. Това е чудесно, защото се опитваме да им покажем, че сме едно семейство, братство и трябва да си помагаме.“

На фона на този плам и отдаденост на работата, която вършат се чудя дали някога им е минавало през ума да се захванат с „нормална“ работа или пък дали са имали моменти на разколебаност да продължат. Росен признава, че си го е мислил. Най-вече се е чудел какво ли е да си на работа от осем до пет в офиса и след това да не мислиш за нищо. Но много се радва, че никога не е направил подобен избор и благодари на Вселената, защото прави това, което обича и прави хората щастливи чрез обмена на енергия на сцената. Дани не е мислил за друга работа, но е имал момент на униние – през 2011 г. участва в Европейското първенство за илюзионно изкуство, с домакин Блекпул, Англия. Състезанието се организира от Световната организация на илюзионистите. Победителите във всяка категория се класират за участие на Световното първенство, което се провежда на всеки три години. Дани не се представя добре. Изводът, който си прави е, че не е на нужното високо ниво, на което са илюзионистите от световната сцена и че като цяло нивото в България също не е много добро. Унинието обаче бързо се трансформира в мотивация да направят нещо, което да доведе до подобрение – както лично, така и на илюзионното изкуство в България. Това е друга съществена причина за случването на фестивала „Златна котка“ и довеждането на световноизвестни илюзионисти. И важното е, че нивото наистина се качва. На фестивала тази година, президентът на I.B.M. Джо М. Търнър е впечатлен както от цялостното ниво, така и особено от състезателите в категорията “close up”.

Напредък, развитие, провокиране на желанието у по-младите фокусници да продължават да се занимават с магия – голямото удовлетворение за Дани и Росен от работата, която вършат. А за какво още мечтаят? Дани веднага отговаря: „Аз мечтая световният конгрес на I.B.M., който се организира всяка година в САЩ и за цялата му история е излизал само 4-5 пъти извън САЩ, след 3-4 години да бъде тук – в Габрово.“ Росен подкрепя и споделя мечтата му. И допълва, че си пожелава да са здрави и така както им вървят нещата досега, да продължават и занапред – постепенно, все нагоре.

11

Историята на Дани и Росен не е просто история за двама фокусници. В нея откривам пример и вдъхновение. Пример за това, че има смисъл да работиш качествено и когато не се оплакваш, а действаш – успехът рано или късно идва. Както и за това, че границите на възможното са само в съзнанието ни – самите те едва ли са вярвали преди години, че световните имена в магичното изкуство ще идват в България по тяхна покана, но след опит и труд това е факт.

Вдъхновение за смисъла да следваш същността си, мечтите си и да ги случваш с добри намерения. Впечатляваща е последователността, с която не спират да се развиват. А още по-впечатляваща е философията им за взаимен растеж и подкрепа между колегите в сферата на магичното изкуство. Представете си, ако повече хора се придържаха към подобна философия… Да искаш заслужен успех за другите, защото знаеш, че това е успех за всички.

Няколко дена след среща ни в Габрово, отидох на представлението им в Зала 1 на НДК. Наистина спектакъл. Убедих се още веднъж колко невероятно трудно и предизвикателно е магичното изкуство. Дани, Росен – поздравявам ви и ви се възхищавам.

10

Трите въпроса

Какво те радва?

Дани: Усмивките по лицата на хората.

Росен: Любовта. Ама не тая „мъж-жена“, цялата Любов.

Какво те вдъхновява?

Дани: Дейвид Стоун, Шон Фаркуар, Шома. (смее се) Хм, какво ме вдъхновява? Любовта. Ама не цялата, а онази – „мъж-жена“. Най-смислените неща, които съм измислял и правил са били под влияние или на любовна мъка, или на любовно щастие.

Росен: За магията – радостта, щастието по лицата на хората. За живота – безкрайността на Пътя.

Какво даваш от себе си, за да се случиш?

Дани: Когато искам да направя нещо – давам душата, сърцето, времето си. Кажа ли, че ще го направя, земята ще издера, но ще стане.

Росен: Сърцето си. Друго можеш ли да дадеш? Ще извадиш двайсет лева да дадеш, но това не се чете. Даваш енергията, времето и любовта си.

Кое е разковничето?

Дани: Разковничето е да намериш разковничето.

Росен: Разковничето е любов!

Може да посетите сайта на Quick hands project.
Както и да ги харесате във фейсбук.

 

Едно мнение за “Дани и Росен

  1. Pingback: Радо

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s