Наско

Безглаголно – той

Енергия. Работливо нетърпение. Прагматичност и страст.

Пресичане

„Малко по-късно ще дойде и един приятел. Може да разкаже интересни неща, скоро беше в Непал. А сега е със счупен крак и много го бъзикаме за скоростта му на придвижване.“ С Боби и приятелката му Точка (както иска да я наричат) се познавахме отскоро. Бяхме излезли на по бира и думите на Боби, които цитирах по памет по-горе са първите, които чух за Наско. В хода на вечерта се появи и самият той и от това, което разказа тогава, придобих съвсем бегла представа за приключението му. Запомних обаче, че възнамерява да използва счупването на крака си като възможност да „се спре на едно място“ и да напише книга за преживяванията си в Азия. „Така се прави.“, през усмивка си помислих аз.

Има още

Еньовото слънце

Когато вече си позволиш да запазиш мига и извън спомена...

Когато вече си позволиш да запазиш мига и извън спомена…

Има още

Ягодовата луна

Тази

нощ луната

ще бъде ягодова.

Свенливият ѝ дъх – с

вкус на дъвка с много

оцветители. Тази нощ слънцето ще се

огледа рекордно кратко в своето огледало.

Тази

нощ луната

не се интересува

от това, защото всички

погледи ще бъдат вплетени във

нея.

Край водата

Рибарят чакаше притаено, без да подозира, че беше нещо повече. Той бе ловец на облаци.

Рибарят чакаше притаено, без да подозира, че беше нещо повече. Той бе ловец на облаци.

Има още

„Разковничето сме ние“

Днес - среща с ученици от Национална априловска гимназия. Пишат тяхната версия за разковничето.

Днес – среща с ученици от Национална Aприловска гимназия. Пишат своята версия за разковничето.

IMG_1522 (2)

Едната Вики е зад кадър.

Другата Вики поема щафетата - благодаря за снимката.

Другата Вики поема щафетата – благодаря за снимката.

Трите урока

Детството минава тъй бързо, а ти се струва цяла вечност, докато го имаш. Беше ми любопитно да порасна. Като на повечето деца. Сега ми е любопитно да си спомня. Уроците на детството. Ако децата са едни от най-мъдрите учители, то всички ние се раждаме мъдреци. Философи на живота с малко думи, много действие и ожулени колена. И невидимо наметало, под което крием магията. Опитвам се да го повдигна и да видя част от нея… „Добре, но само ако я ползваш за добро.“ – казва детето в мен.

„Днес си свободен.“

Отваряш очи. Вълнение. Още един ден. Почти не си спомняш за вчера, няма смисъл да мислиш за утре. Слънчево ли е? Вали ли? И в двата случая е чудесно. Възможностите са във всичко и навсякъде. Знаеш, че за много неща ти е казано „не може“ и за още повече ще чуеш „не“. Но свободата е в теб. От целия свят само една стая да ти е дадена, тя става по-интересна и безгранична от самия свят. Нямаш нужда някой да те освободи, когато си свободен.

„Можеш.“

Всички около теб знаят и умеят толкова много. А ти само нетърпеливо се дивиш, както на тях, така и на това, че един ден и ти ще можеш. Искаш, значи ще се научиш. За всичко има време. Всичко е навреме. Ако съществуват граници за нещо – във въображението ти вече си отвъд тях. Ти си герой.

„Днес обичаш.“

Може да ги видиш всеки ден – хората, които обичаш. Но се радваш, като че само сегашната ти прегръдка се брои. Слушаш историите им, все едно утре няма да са тук, за да ти разкажат. Когато им се разсърдиш, си правиш планове как ще се скриеш от тях „завинаги“. Но винаги се връщаш. И винаги е като пръв и последен път едновременно. Като Любовта. Истинската Любов е вечност. Ако днес обичаш – днес си вечен.

„Тази магия и без друго можеш само за добро да ползваш.“ – замисли се детето.

Честит празник на всички прекрасни мъдри деца!

П.П. И на философа с ожулени колена в порасналите от нас.