Наско

Безглаголно – той

Енергия. Работливо нетърпение. Прагматичност и страст.

Пресичане

„Малко по-късно ще дойде и един приятел. Може да разкаже интересни неща, скоро беше в Непал. А сега е със счупен крак и много го бъзикаме за скоростта му на придвижване.“ С Боби и приятелката му Точка (както иска да я наричат) се познавахме отскоро. Бяхме излезли на по бира и думите на Боби, които цитирах по памет по-горе са първите, които чух за Наско. В хода на вечерта се появи и самият той и от това, което разказа тогава, придобих съвсем бегла представа за приключението му. Запомних обаче, че възнамерява да използва счупването на крака си като възможност да „се спре на едно място“ и да напише книга за преживяванията си в Азия. „Така се прави.“, през усмивка си помислих аз.

Случване

Откакто се видяхме за първи път с Наско мина време, което той определено не си е губил. Още не е навършил 26 години, а вече има зад гърба си два документални филма, самостоятелна фотографска изложба в София и Пловдив, една издадена книга, бил е из Европа, САЩ, Африка и два пъти в Азия. Всичко това – за по-малко от 6 години. А интересното е, че първото му пътуване извън България е през 2010 г., когато е на 20 години.

Имах удоволствието да присъствам на официални представяния на част от проектите му, а когато изкристализира идеята за „Разковниче“, бях сигурна, че искам той да е един от героите, за които да разкажа. Всъщност, Наско е сред хората, които ми дадоха мнение и препоръки преди да стартирам, за което му благодаря.

За радост, едва успяхме да си уредим среща този месец. Радост, защото една от причините бе изключително натовареният график на Наско. Заедно с Боби, неговият съдружник във фирмата им Remove Remove Productions са затрупани с работа, което ме радва много. Чудесно е, че постоянството, развитието и професионализмът се отплащат. Преценявам, че няма нужда да го „тормозя“ с излишни снимки, предвид натоварения ден, който е имал. Всички снимки, които ще видите в текущата история са от неговата лична страница във фейсбук, с изключение на първата (свалена от сайта на издателите му) и общата с мен в края.

1

Веднага подхващам Наско с въпроса кога е усетил, че е открил призванието си – конкретен момент ли е било, или процес и въобще – смята ли, че го е намерил. Провокирана съм да го попитам точно това от думи на най-добрата му приятелка Моника, които тя споделя в предговора към книгата му „Между нирвана и самсара“. Там тя разкрива, че в началото на студентстването им по журналистика Наско не е знаел точно какъв иска да бъде.

„Повечето неща хората си мислят, че стават с някакъв „клик“, а обикновено не е така – процес е. Нищо не става от днес за утре.“ – категоричен е Наско. Видеооператорството безспорно му е на сърце, но отнема време, преди да се насочи по-активно към тази посока. След първи курс участва в уъркшоп за електронни медии и снима с камерата на екипа, от който е част. Тогава искрата се появява за първи път. На следващата година заминава за САЩ на бригада и започва да снима активно с телефона си и си казва, че това е моментът да си вземе хубав фотоапарат. Трети курс заминава по Еразъм в Словения. Пленен е от красотата на страната и снима много, а снимките му получават чудесни отзиви от познати и приятели. Участва в конкурс на сайта на вестник „Дневник“ с галерия, озаглавена „От Словения до Орлов мост“, тъй като с връщането си в България отива да снима протестите в София срещу промените в закона за горите.

Любляна, Словения.

Любляна, Словения.

Снима безплатно по събития и концерти, трупа опит. Постепенно започват да го търсят и за платени ангажименти. Междувременно, вече четвърти курс, покрай работата си за университетската телевизия „Алма Матер“, Наско е избран да отиде на обмен в Торино по програма „Еразъм +“. Първоначално трябва да замине като сценарист, но в последния момент става ясно, че операторът няма да може да пътува с тях. Наско поема предизвикателството да снима на негово място. Долу-горе по същото време участва и в проект на „Център за развитие на медиите“, покрай който прави и първия си клип, който монтира сам. Същата организация подготвя проект за документални филми за ромите с участието на пет държави (Румъния, Словакия, Чехия, Унгария и България). Филмите са с продължителност около 15 минути и работата по заснемането и монтажа дава на Наско много ценен опит. Непосредствено след това започва и работата по документалния филм, който е дипломната му работа – „Името ми е протест“. Филмът отразява по един по-нестандартен начин протестите в България от 2013 г., фокусирайки се върху алтернативните форми на бунт. И… искрата е вече разпален огън. Развитието не спира, само преминава през различни форми. След успеха и на втория му документален филм „A pure happiness”/ „Истинско щастие“ от началото на тази година, засега Наско оставя документалното кино на по-заден план, за да се развива и учи в областта на проектите, с които се занимават понастоящем с Боби (основно свързани с кино и реклама).

Боби и Наско - приятели и съдружници.

Боби и Наско – приятели и съдружници.

Няма как да не го попитам за начина, по който му се отразяват последните шест години – на виждането му за света и самия себе си. „Пътуването ти отваря страшно много мирогледа. Разбираш, че начина, по който живееш не е единственият, не е най-добрият, не е най-лошият.“ И макар да отбелязва, че с връщането към живота, на който си свикнал, постепенно се връщат и старите разбирания, толерантността е едно от качествата, което остава подсилено, благодарение на всички пътешествия.

И тъй като със сигурност можем да говорим на дълго и широко за интересните творчески начинания на Наско, решавам да ги рамкираме като за всяко ми отговори на въпросите: какво е очаквал преди да започне; какво се е оказало в действителност; какво е научил.

Започваме с „Името ми е протест“. „Очаквах да направя филм за протестите, с който да се дипломирам, но се превърна в нещо много повече.“ Очакванията на Наско са надскочени както от аудиторията, до която достига, така и от продължителността във времето, при която филмът продължава да намира изява. Попада в селекцията на около шест-седем фестивала и печели специалната награда на журито на Пети кинофестивал „В обектива“ в Асеновград през 2015 г.

Протестите през 2013 г.

Протестите през 2013 г.

„Ако наистина вярваш в нещо и стоиш зад някаква идея и кауза, това си проличава в нещата, които правиш.“ – е урокът, който си извлича Наско от този проект. Той вярва в думите, които казват героите от филма и смята, че това може да се усети в крайния резултат (а именно – интервютата, които взема с представители от хардкор групата Expectations; от проекта UnderGara и от Destructive Creation, като последните участват във филма анонимно). „Тогавашното ми Аз – това е този филм.“ Ето и трейлъра към него:

Седмица след дипломирането си Наско заминава за Непал за два месеца с най-добрата си приятелка като доброволец по програма на Европейската доброволческа служба. Основната задача е преподаване на английски език на деца в манастир. Така и така ще бъдат там, двамата решават след приключване на програмата да отделят още два месеца, в които да обиколят из Индия, Тайланд и Малайзия. Организацията се обръща към Наско, защото преди време (2010 г. – първото пътуване на Наско извън България) е работила с него по европейски проект – едноседмична медийна работилница във Виена.

Какво е очаквал Наско най-напред? „Изобщо да не замина.“ Към момента на получаване на предложението има стабилна и добре платена работа в офис с гъвкаво работно време и страхотни колеги. Първоначално напълно отхвърля идеята. Тогава се намесва Моника, която го убеждава, че подобна възможност изскача веднъж в живота, а работа в офис винаги може да си намери, когато се върне. Това се оказва достатъчен тласък за Наско и след като се решава на стъпката, кани и самата Моника да се присъедини към приключението. „Очаквах да бъде много по-тегаво. Изпитвах и страх, макар и не прекален, но определено имаше притеснение как ще се справим.“ В действителност, благодарение на добрата предварителна подготовка, Азия далеч не се оказва толкова страшна.

4

В Непал преживяването е по-спокойно от гледна точка на това, че повечето неща са уредени от организацията, чрез която заминават. В Индия посещават 16 градове за 30 дни. „Хората там се реят, съществуването им е толкова нелинейно. Не е както при нас – ставаш, отиваш на работа, обедна почивка, вечер – приятели, семейство и т.н. Там всеки ден е „за днес“.“ Тайланд е много подходящ според Наско да посетиш като европеец, защото екзотичността е обрана, без да липсва. Едно от местата, на които с удоволствие би се връщал отново и отново.

Едни от важните уроци, които научава са, че е добре човек да се предизвиква да излиза от зоната си на комфорт и че трябва да работиш постоянно за това животът ти да бъде хубав. Отношението към материалното, духовното, живота и смъртта също дават ценни поводи за размисъл на Наско. Там се научава, че смъртта не е задължително да бъде трагедия. В Индия вижда как семейства танцуват край горящия си роднина, когото кремират, правят си снимки с него и го побутват като на истинско тържество. Индия го научава и да бъде по-малко нетърпелив. Както и да бъде повече „над нещата“.

Безспорно след опита с младите будистки монаси, виждането на света от гърба на слон, посещението на родното място на Сидхарта, спускането с кану в джунглата, посрещането на Коледа в Химлаите и изживяването на културния шок от пъстротата на Индия, няма как мирогледът на Наско да остане същият.

5

Непосредствено след завръщането си от Азия, Наско заминава за две седмици за Кабо Верде в Африка по европейска програма „Beyond your world”, която цели да събере истории за процесите на глобализация в развиващи се страни. На фона на изживяванията от Азия, тези от Кабо Верде бледнеят, като за това допринасят и предварителните очаквания, които има Наско. „Очаквах да е по-леко и по-евтино. Както и да намеря много невероятни истории. В действителност се оказа, че хората са доста нормални. Доближават се по манталитет до испанци, италианци, португалци, а проблемите им са много подобни на нашите. Например – емиграцията на младите. Едно от интересните неща, с които се сблъсках там беше религиозното общество ребе ладос, което е изолирано, отказва да ползва ток, технологии и т.н. Но и това се променя, нямат много избор, трябва да ходят да си намират работа в градовете.“ И макар интересни изживявания да не липсват (като изкачването на вулкан, например), това, на което се научава след преживяването си в Африка е, че не всяко пътуване може да е мечтаното.

На ръба на вулкана Пико до Фого.

На ръба на вулкана Пико до Фого. Наско е горе, вляво.

Когато заминава за Азия, Наско решава да направи фото-блог, заради който снима активно. В последствие някой му подхвърля идеята да направи изложба в България. Първоначално не обмисля сериозно възможността, но на следващ етап решава да говори с управителя на ФотоСинтезис в София и да му покаже с какво разполага. Селекцията е харесана и одобрена и получава подкрепа за изложба. „Очаквах да имам ясна идея как да изглежда всичко, имах представа в главата, но в действителност се оказа, че трябва много повече да обмисля подредбата на снимките, смисъла, посланието, текста. Идеята за заглавието на изложбата – „Между нирвана и самсара“ – дойде от жената, която се занимава с PR-a на ФотоСинтезис.“ Има много добър отзив и активно отразяване. Изложбата е позиционирана в София цели три месеца, в Пловдив – един. „Това, което най-много ме радва е, че много хора ми казаха, че са се почувствали вдъхновени да се променят, да заминат за някъде, където са отлагали.“ Изложбата затвърждава урока за Наско, че ако искаш нещо да се случи – то ще стане.

Снимка от изложбата.

Снимка от изложбата.

8

И докато за реализацията на изложбата Наско допринася с целенасочени действия, пътят към издаването на книгата „Между нирвана и самсара“ се извървява, защото „така е трябвало“. Първо, едно момиче, с което Наско се запознава на изложбата, му подхвърля идеята: „Ти защо не вземеш да напишеш книга, имаш интересна история?“. „Да, бе, да, така се пише книга.“ – мисли си тогава той. Макар в последствие да започва да гледа по-сериозно на идеята, натовареният му график не му позволява да отдели време за подобно начинание. Дори отлага с месеци да се свърже с издателство Вакон, чиито контакти са му дадени. И така, докато от самото издателство не го потърсват с предложение да напише книга, след като гледат негова презентация за изживяванията в Азия на „Дни на предизвикателствата“. Съдбата се намесва и по още един начин, буквално бутайки Наско… с гръм и трясък на земята в едно столично заведение, където си чупи крака. Благодарение на това той намира време да пише и да завърши книгата в срок.

„Не знаех какво да очаквам преди да започна да пиша. Притеснявах се дали ще се получи интересно. Аз съм повече по логиката и фактите, а по принцип за такива книги не е лошо да се говори и за емоциите, които си изпитвал. В крайна сметка, книгата се получи като история, пътеводител и пътепис, която може да се ползва практически и от други хора, които биха искали да пътуват към описаните дестинации и това се хареса на издателството, защото няма много такива книги.“ Проектът е успешен, често се случва да го търсят хора, които да му споделят добрите си впечатления от написаното. „Това много ме радва, защото винаги ми се е искало, ако мога, да бъда някакъв източник на вдъхновение за други хора.“ Урока, който научава Наско от написването на книгата, е чисто практически – че трябва да си води повече записки по време на приключенията. Също така – че писането е наистина трудна работа.

10

Март 2015 г. Наско се връща отново в Тайланд за две седмици по проект на неправителствената организация Minority Rights Group International, бореща се за правата на малцинствени и туземни групи в цял свят. „Преди да замина очаквах да заснема документален филм, но това не се случи.“ Заснет е материал, но не е реализиран във филм. Наско усеща, че има нужда от още подготовка, а и езиковата бариера се оказва голямо затруднение, защото не всички говорят дори тайландски и преводът се препредава през няколко преводача.

45-годишната Му-Лет от селото Най Сой в Тайланд.

45-годишната Му-Лет от селото Най Сой в Тайланд.

„Също така очаквах да попадна на по-интересни истории и по-бързо да ги напиша. Всъщност се оказа, че макар историите да бяха хубави, не успях да се потопя достатъчно в тях. Тогава имах и много други неща на главата и това доведе до по-дистанцираното ми отношение. От това изживяване се научих, че колкото и да искаш да достигнеш до дадени хора, понякога може да се окаже наистина трудно. Отново се убедих, че Тайланд е чудесна страна, а хората там са много интересни.“ Впечатленията от това пътуване Наско споделя в презентация, която изнася във ФотоСинтезис, фото-разказ в „Дневник“ и материал в текст и снимки, който е публикуван в тазгодишния февруарски брой на прекрасното Списание 8. Покрай подготовката за всичко това Наско се научава, че наред с дисциплината, човек трябва да знае и кога да си даде време да се вдъхнови и да обмисли на повече спокойствие това, което иска да каже и предаде.

Публикацията в Списание 8.

Публикацията в Списание 8.

„Мои приятели се шегуват, че „изстисках“ почти всичко, което бих могъл от първото ми пътуване в Азия – изложба, книга и филм.“ Действително – „A pure happiness”/ „Истинско щастие“ – е поредният плод, който Наско „откъсва“ от въпросното приключение. Изначалната му идея преди заминаването е именно да направи документален филм. Недостатъчната подготовка обаче затруднява начинанието му. От дистанцията на времето вижда допуснати грешки, които сега не би направил.

14

С децата от манастира по време на снимки.

15

„В началото бях много ентусиазиран. Естествено, нямах никаква идея какво точно искам да снимам. Всичко обаче вървеше много мудно и не намирах нещо подходящо за снимане. Чак месец след престоя ми в Непал, когато дойдоха спонсорите на манастира, си помислих, че е добре да направя интервю с тях. След това нещата потръгнаха и идеята изкристализира.“ Урока, който научава от опита си с този проект е, че добрата предварителна подготовка може да се окаже ключова за крайния резултат. Премиерата на филма се състоя януари месец тази година в Дома на киното в София в рамките на фестивала Sofia MENAR. Имах удоволствието да присъствам, залата беше препълнена, интересът – висок.

По време на премиерата на филма в Дом на киното, София.

По време на премиерата на филма в Дом на киното, София.


След всичко казано, ясно е, Наско дава чудесен пример за реализация на творчески потенциал в България. Интересува ме дали иска да остане тук. „Да-да, не искам да ходя никъде другаде.“ Според него да черпиш опит от различни места и хора е хубаво, не живеем в ограничен свят и човек трябва да се възползва от това, но за себе си е избрал да се реализира в България.

Както признава Наско в началото на книгата си: „Най-трудно е да се решиш.“ Любопитно ми е какво би казал на хората, които са „на ръба“ да се решат да направят нещо, което биха искали, но постоянно си намират оправдания да не действат.  „Колкото и банално да звучи – преди да скочиш, няма как да разбереш дали можеш да летиш. Дори падането не е толкова страшно. Няма да паднеш от толкова високо и на много твърдо. Няколко месеца може да се окажеш без работа, може да се наложиш да потърсиш пари на заем. Вярно е, че не всеки може да си го позволи. Но с опипване на почвата може да се получи. Аз много време съм правил двете неща паралелно („нормалната“ работа и следването на творчески пориви).“

17

Наско е чудесен пример за деен човек, който е с широко отворени очи за възможностите около себе си и хъс за оползотворяването им. Съчетава по много ползотворен начин страстта и прагматичността. Непрестанното му желание да се учи и развива води до заслужени резултати. Сподели ми, че след време се надява да използва бизнес и продуцентските познания, които трупа сега, за добри каузи и социално предприемачество. Усеща, че идеализмът в мислите и сърцето му преди е горял по-силно и се надява след време да го чувства отново по същия начин. Мисля си, че няма да е същото. По-добро ще е. Защото когато моментът настъпи и идеализмът мине изцяло на преден план, Наско ще има силата, знанията, уменията и средствата, чрез които да го отстоява. А и както той не спира да повтаря – ако наистина искаш нещо много, рано или късно ще се случи.

20160629_193401 (2)

Трите въпроса

Какво те радва?

Радват ме добрите резултати. Удовлетворението от добре свършената работа. Радват ме и срещите с хора, които мислят като мен, с които мога да се разбирам с две думи и с които мога да си почивам. Радвам се, че съм намерил среда, в която да работя добре, да се чувствам добре и в която да има симбиоза.

Какво те вдъхновява?

Хората около мен. Както и хора, които са направили неща, изглеждащи невъзможни на пръв поглед. Добрите примери, че нещата в България се случват, а те наистина се случват.

Какво даваш от себе си, за да се случиш?

Давам много енергия, неспане, време пред компютъра (последното не ме радва много, но е с перспективата да се промени), време като цяло.

Кое е разковничето?

Да не спираш да вярваш. Да вярваш, че има хубави неща. Да вярваш в себе си; че има надежда. Не трябва да се предаваш. Хубаво е да знаеш кога да спреш в някои неща, не всичко се „бута“ до последно, но не трябва да спираш да вярваш, защото много често точно в момента, в който си бил на ръба да се откажеш, се случва точно това, което трябва.

Може да посетите и подкрепите фейсбук-страницата на Remove Remove Productions и Atanas Kutsev Photography.

Всички снимки, с изключение на последната, са ми предоставени от Наско.

Едно мнение за “Наско

  1. Pingback: Радо

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s