За всеки

Днес на разсъмване луната

беше под стряха от облак.

Пълна като богиня

от отминало

време.

Тя самата е време. Свидетел без

думи. Непозната скитница

с път начертан.

Чезне, връща се, но винаги там.

Що ли крие в своето търпеливо

мълчание?

Черният фон вече е син.

От изток настъпва

зората.

Луната е за всеки.

И слънцето ще напомня

за това през

деня.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s