Мартина

Безглаголно – тя

Идейност. Креативност. Скромност.

Пресичане

Спомняте ли си онова „Ето това е човек, за когото трябва да разкажеш!“ от историята на Ники? Тогава споменах, че това са думи на Мартина, за която също предстои да разкажа в блога. Със слънчевото момиче първоначално се засичахме много повече виртуално, отколкото на живо. И двете сме горди възпитаници на Национална Априловска гимназия, но се открихме една друга на по-късен етап. Ако следите страницата ѝ във фейсбук, ще се заразите с оптимизъм и интересни идеи. Именно след като веднъж разглеждах профила ѝ, се замислих, че е добра идея да я потърся за „Разковниче“.

Случване

През 2015 г. Марти завършва магистратура по интериорен дизайн в Politecnico di Milano, Италия, но се връща в България, за да влага таланта си в родината. Захваща се с различни идеи и проекти и действа с ентусиазъм. Не затваря очите си за трудностите и се стреми да бъде реалист, но не приема алтернативата на бездействието и оплакването. Първият ми въпрос към нея е какво формира този съзидателен поглед върху нещата. „Хората казват, че човек е отражение на родителите си. Ако има две неща, с които мога да определя себе си, това са изкуството, творчеството от една страна, а от друга – желанието да върша работа, която има социално отражение. Когато казвам тези две неща, се замислям, че баща ми е музикант, а майка ми – социален работник.“

1

Баща ѝ я вдъхновява с това, че успява да остане верен на страстта си – музиката. При това – без да прави компромис с естетическото си чувство. А непоклатимостта, упоритостта и непримиримостта на майка ѝ пред трудностите са друг голям пример за Марти. Именно този пример ѝ дава импулс да търси по-дълбок смисъл в своята работа. „Да бъдеш дизайнер и творец е много индивидуална професия, но за мен е важно да намирам начин да бъда полезна за обществото.“ Отбелязва, че със сигурност, освен родителите си, е имала и много други примери, които са затвърждавали убеждението, че ако не си помагаме взаимно, не можем да разчитаме промяната да се случи от само себе си. Към един от тях споменава Румен Трифонов – учителя ѝ по рисуване от основното училище, който залага голяма любов към изкуството и вяра в доброто у своите ученици.

Заради желанието на родителите ѝ да останат верни на себе си, семейството преминава през периоди на изпитания, защото нито работата на музикант, нито тази на социален работник предполагат големи доходи. Вместо да ги обвинява, Марти извлича добрия пример и важните уроци, които идват с трудностите. А докато преминава през тях, успява да съхрани щастието в себе си като се стреми да прави нещата, които обича – да рисува, да учи и да участва в доброволчески организации. Още преди да завърши основното училище се включва два пъти като доброволец в организацията и провеждането на Балкански младежки фестивал (БМФ), който преди години традиционно се провежда в Габрово. Въпреки крехката си възраст, се потапя активно в културното събитие и получава голямо вдъхновение. Тогава разбира, че доброволчеството ѝ носи голямо удоволствие.

Когато постъпва в Национална Априловска гимназия става активна част от дейностите на училището като Председател на Ученическия съвет и участник в редица извънкласни проекти, сред които е и доброволец в организацията ИМКА – Габрово. ИМКА организации съществуват в целия свят и обединяват повече от 40 милиона души доброволци, които подкрепят различни обществени каузи и активно участват в реализирането на широка палитра от дейности и програми на местно, национално и регионално ниво. Там Марти се научава, че общата работа между хората е основа за решаване на редица проблеми. Като чувам това и веднага насочвам вниманието ѝ към клишето за българите и общата работа и я питам дали те са успявали да го опровергаят. „Когато си все още малък подобни клишета трудно важат за теб, защото не ти е повтаряно многократно „българите са еди-какви-си“. Така че – няма как да не ти се получи общата работа.“

Марти като част от знаменосците на Национална Априловска гимназия.

Марти като част от знаменосците на Национална Априловска гимназия.

Друга инициатива, в която Марти се включва активно през същия период е работата с „Приятели на децата“ – италианска организация, имаща за цел защита правата на юношите по целия свят и по-конкретно улесняване на процесите по осиновяване и приемна грижа за деца без родители. Като част от дейностите в органзацията Марти участва и в международен форум за доброволци от цяла Европа, насочен към насърчаването на взаимопомощта между младите хора от различните класи, интегрирането на маргиналните групи в обществото и развитието на социални услуги. Важно нещо, което Мартина научава там е, че в чужбина за младите хора е напълно естествено да се занимават с доброволчество. Ники от Дряново също сподели подобно мнение при срещата ни.

Марти с майка си - неин голям вдъхновител.

Марти с майка си – неин голям вдъхновител.

Марти държи на обективната самооценка. Преди да продължи да ми разказва за другите проекти, с които се е занимавала, държи да подчертае времевата „дупка“, която се е образувала между тях и доброволчеството ѝ в гимназията. „Когато се преместих в София, започнах да уча и работя и се бях концентрирала върху това. Забавлявах се и като че ли си бях затворила очите за това, което обичам да правя. Влияех се от модните течения. Обръщах повече от нужното внимание на тези неща. Даже майка ми казваше: „Това не си ти“.“  Паузата продължава до 2011 г., когато Марти е привлечена от дейността на „Surfrider Fondation Sofia“. „Това е една чудесна организация. Всъщност, тя е международна – „Surfrider Foundation”, но присъства и в България. Основната ѝ цел е да опазва водоемите от замърсяване, като в нашата страна се фокусира върху реките и Черно море. Един от начините им за събиране на средства е ежегодното организиране на изложба на работите на български дизайнери и художници. Предоставяха възможност на всеки човек, който се занимава с рисуване, да създаде дизайн за платнена торбичка за многократна употреба, която участва в изложбата. Всички средства, които се събират отиват в подкрепа на дейността на организацията. Аз участвах в тази инициатива 4 години.“

Две от идеите на Марти за платнените торбички.

Две от идеите на Марти за платнените торбички.

5

След последното си участие Марти заминава за Милано да следва магистратура и успява да се дипломира от общо три университета. Постижение, което е още по-впечатляващо като се добави фактът, че активната езикова подготовка с италианския започва едва шест месеца преди заминаването си. В Италия потребността ѝ да се занимава по-активно със социално значими проекти отново се разпалва. Страстта ѝ по друго също – България. „За мен се оказа много вярно клишето, че когато се отдалечиш от нещо, тогава го оценяваш. Италия е прекрасно място, но там не се почувствах у дома и щастлива. Затова пък тя се оказа катализатор за това да осъзная колко много искам да се върна в родината си. А програмите в университета, курсовете и преподавателите, които срещнах, ме върнаха към пътя, свързан със социалната работа.“

Марти на дипломирането си.

Марти на дипломирането си.

 „Тенденция в университетите за дизайн по целия свят е идеята, че той може да помага. Не става въпрос за специалност, в която те учат как да създадеш нещо, то да се продаде и след време – да замърси околната среда, когато стане непотребно. В Милано имах много курсове, свързани с устойчив дизайн и развитие. Чрез тях научих разнообразни начини, по които един продукт може да се ползва дълго време или за повече неща. Например – опаковка, която след това можеш да изядеш, или да посадиш.“

Следвайки възродения импулс, един от първите проекти, с които се захваща Марти е „Мебели с истории“. Идеята се заражда в непринуден разговор с майка ѝ миналата година. „Говорихме си за това как можем да реновираме мебелите от къщата на баба ми. Замислихме се, че има много възрастни хора в България, които живеят в домове, затрупани с мебели, а им е трудно да се „отърват“ от тях. Не ползват интернет, за да намерят фирма, която да ги изнесе или пък нямат средствата за това, или не знаят дали ще получат пари срещу тези мебели. Казахме си защо да не помислим за по-добър алтернативен вариант. И се зароди следната идея: да изкупуваме стари мебели от възрастни хора, след което да се реновират и препродават. А искаме проектът да се казва „Мебели с истории“, защото желанието ни е при срещата с възрастните хора да ги питаме за историята на мебелите, с които се разделят. За възрастните хора това да споделят и разкажат кои са те, дори чрез такава тема като мебелите е много ценно. От разказаното искаме да изготвяме нещо като досие на съответната мебел и новият собственик да може да разбере от къде е дошла тя. Какъв е бил бившият собственик, с какво се е занимавал, какво е харесвал. А защо не и един ден да се срещне с него? Настръхвам само като говоря за това.“ Проектът е все още на ниво идея, но Мартина държи да направи всичко възможно, за да го реализира, колкото и да е трудно от логистична гледна точка. В момента има една фирма, в която Марти работи до скоро и която ѝ подава ръка – All 1 Studio. Интерес проявява и сдружение „Фабриката“, за което ще стане на въпрос след малко.  „Трябва само да се организирам да разпиша проекта и да реша къде може да стартира. Представяме си след време това да се разрасне като един организъм. Да зададем концепцията, а тя да се развива като отворен код. Не държим ние да сме „отгоре“ и не искаме това да е „нашата“ фирма.“ Мартина се вълнува, че това ще бъде и чудесна възможност за млади хора да бъдат доброволци по събиране на историите. Идеята за „Мебели с истории“ представя по време на конференция във връзка с конкурс за социално предприемачество в Милано пред 400 души и един нобелов лауреат за мир – Мохан Мунасинге. Конкурсът е организиран от университета, в който Марти следва магистратура. Отзивите, които получава ѝ дават допълнителен стимул да иска да осъществи идеята.

По време на лекцията в Милано.

По време на лекцията в Милано.

 „В Италия, освен, че преоткрих България като цяло, преоткрих и родния си град. Когато се прибрах за първи път в Габрово след дълго отсъствие, гледах на града с други очи. Виждах какво може да се подобри и направи чрез знанията, които бях придобила“. След завръщането си Мартина установява контакти с различни културни институции в града, сред които Дом на хумора и сатирата, Интерактивен музей на индустрията и Етнографски музей на открито – ЕТЪР. „Вижвам в лицето на тези музеи катализатори на промяната в културния живот на Габрово за привличане на много международни и местни туристи, а един от най-успешните методи това да се случи е чрез подобряване на визуалната идентичност и осъвременяване на експозиционния дизайн така, че да отговаря на изискванията на модерната публика. Макар да съм се прибрала от скоро се надявам да имам възможност да се включа активно в тези процеси, както и да привлека още млади хора в Габрово“.

Водена от тази идея Марти започва да работи със сдружението „Фабриката“ (регионален ресурсен център за култура за централен регион – Габрово, Трявна, Велико Търново, Ловеч) и участва в стартиращ проект, свързан със създаване на международна платформа между 9 европейски държави, която да представи улица на занаятите за всяка държава. „В началото за България идеята е била да се представи Самоводската чаршия във Велико Търново, но тъй като централният регион е много интересен, решихме да представим и занаятчийската улица в Трявна и Етъра в Габрово.“ Идеята на целия проект е чрез представянето на тези улици да се създаде допълнителен поток от туристи и да се организират културни събития на тях чрез обмени с другите държави по проекта. „В много страни, например Холандия, губят типичното, автентичното за своите занаяти, докато ние все още имаме майстори, които пазят традициите ни.“ Ще се  кандидатства за финансиране по европейска програма наесен. Ако проектът бъде одобрен, би трябвало стартът на програмата да е през 2017 г. и да бъде с продължителност три години.

По време на конференцията "Дизайн и занаяти" в гр. Габрово, на която Марти говори за съвместния проект с "Фабриката".

По време на конференцията „Дизайн и занаяти“ в гр. Габрово, на която Марти говори за съвместния проект с „Фабриката“.

От дума на дума, разказът на Марти стига последните няколко месеца, когато по време на работилница за дизайн на услуги се ражда идеята за Речно сторено. „Да се прави разликата с речЕно сторено.“ – през усмивка подчертава Мартина. Целта е да се създаде бизнес, базиран на услуга, която върши някакво добро за обществото. Задачата на работилницата е да се разработи концепция за услуга, свързана с водата. „Аз и моята група решихме да разработим проект за река Перловска. И затова се кръстихме „Речно сторено“. Целта ни е да станем посредник между хората, гражданите и общината, която държи козовете да направи нещо и да подобри това пространство. Както и да привлечем внимание към него.“ В рамките на работилницата Марти и съмишленици от „Речно сторено“ излизат на канала с рамка от картина, слагат на нея плексиглас, фиксират я на стойка и я насочват към реката. Оставят маркери, колажи, картинки и питат минувачите какво си представят за бъдещето на реката като ги приканват да рисуват по плексигласа. Получават интересни предложения и се вдъхновяват допълнително. Убеждават се, че това е правилният път за работа по подобни проекти – не да правиш каквото само ти си мислиш, че ще е добре, а да се интересуваш от мнението на хората, чиито живот ще бъде засегнат от решенията ти. Марти и нейната група искат да направят обстойно проучване с мнения на граждани, идеи, желания и да отидат в общината с него и знанията си в областта, в която са учили и думите: „Ние знаем повече за това място от вас и искаме да ви помогнем заедно да развием това градско пространство.“. След приключване на работилницата, екипът продължава да се среща и да работи по проекта, сега е в период на затишие, но дейността ще бъде възстановена скоро, а към част от идеите спада и организирането на „Фестивал на канала“, по време на който да се случват различни културни мероприятия. Това ще е още един начин за привличане на вниманието към пространството около Перловска.

Конструкцията, за която разказа Марти.

Конструкцията, за която разказа Марти.

Юни месец тази година Марти участва във Фестивала за визуална култура и изкуство в Пловдив – One design week. Това е най-голямото събитие за дизайн в България. „Работих като асистент-продукция и бях човекът, помагащ с изложбения дизайн. Фестивалът се развиваше на 20-30 локации, всяка със специфично оформление, осветление и т.н. Имах възможността да се срещна със страхотни хора, имаше над 300 участника, 120 от които чуждестранни, плюс 60-70 доброволци. Темата на фестивала беше най-важното, което ме привлече да участвам: „Мога ли да помогна?“. Всички изложби, теми, лекции бяха насочени към това как хората чрез общата си работа и създаването на нещо заедно, могат да са катализатори за промяна. Една от лекторките на фестивала (Alice Rawsthorn) обясни за използването на дизайна за решаване на сложни социални проблеми като този с бежанците, например. Вече има решения от типа на създаване на къща за 4 часа от готови материали (например в случаи на земетресение).

Пoглед към One design week.

Пoглед към One design week.

Всичко, за което Марти разказа са само странични проекти спрямо постоянната ѝ работа като интериорен дизайнер, а отделно тази пролет два месеца участва като гост в седмично предаване по една от националните телевизии, свързано със здравословен начин на живот. Води рубрика за зелен дом и дизайн. В допълнение – поддържа и свой уеб-сайт. Отговорът на въпроса, „Какво даваш от себе си, за да се случиш?“, който ще прочетете по-долу е напълно основателен…

Не мога да не завърша с въпроса за една схема, която Марти ми беше нарисувала на предишната ни среща. Тя изразяваше разбирането ѝ за естествения цикъл на завръщане към мястото, от което си тръгнал. Мартина не просто иска да се реализира в България, един ден се надява да го направи и в родния си край. „Има периоди, в които бягаш от нещо и периоди, в които се връщаш съм същото. Аз цикличността я свързвам точно с това да ти тече развитието в определена посока, но един ден да се върнеш към мястото, от където си тръгнал. Да преоткриеш корените си. В един момент, докато бях в Италия се запитах – не мога ли да правя това, което правя тук в България и за България, при това близо до любимите ми хора?“ Вярна на обективната самооценка, Марти признава, че е имало и други практически причини, поради които е решила да се върне. В един момент е осъзнала, че няма чисто икономически смисъл да остава в Италия. „България за мен днес е усещане за търсене на посока. Както и база, която може да бъде отправна точка за много работа. Определено предпочитам да работя тук, отколкото на място, където всичко е „смазано“ и си действа по установен начин като в Германия и Италия, например. По-интересно е тук. Има много пазарни ниши, много браншове все още се развиват. България е изчистена дъска, на която можеш да напишеш всичко.“

11

Потенциалът на слънчевата Мартина тепърва предстои да се развие. „Хващам“ я във фаза на градеж, много идеи и желание. Пожелах ѝ занапред „Разковниче“ да споделя за практическата реализация на тези проекти, които все още са ниво обмисляне и подготовка. Искрено поздравявам Марти за начина, по който гледа на предизвикателствата и смятам, че е чудесен пример в това отношение. По време на разговора ни тя ми сподели по-конкретни примери от трудните периоди, които е имала и останах впечатлена. Някои хора на нейно място лесно биха се заредили негативно и биха търсили вина и оправдание в другите и обстоятелствата. Марти обаче показва, че има и друг път. А именно – да се съсредоточиш върху това, което те прави щастлив, да имаш желанието да разбереш другия и да умееш да прощаваш.

12 (2)

Трите въпроса

Какво те радва?

Ако човек е някаква дейност – аз съм рисуването. Четенето на книги и играенето на народни танци също ме радват. Но преди всички тези неща стои контактът с хора, които ме зареждат и пред които най-много мога да бъда себе си. Смятам, че едно от най-хубавите неща в живота е да споделяш.

Какво те вдъхновява?

Енергията на хората и да видя, че правят нещо от сърцето и душата си. Хора, които помагат на други хора и които са по-добри в нещо от мен. Да чуя някаква история, която да ми даде сила да продължа в посоката, в която аз съм решила да продължа. Природата също ми е вдъхновение, особено за работата.

Какво даваш от себе си, за да се случиш?

Прекалено много работа.

Кое е разковничето?

Разковничето за мен се крие в творческото начало. Да създаваш нещо ново и то да променя света около теб, по възможност към по-добро. Вярвам, че всеки човек има заложена в себе си потребност да създава, да остави нещо след себе си. Разковничето е да намериш какво те прави щастлив.

Всички снимки, с изключение на последната са от фейсбук страницата на Мартина и неин личен архив.

Може да посетите уеб-сайта на Мартина, където да разгледате част от труда ѝ и да следите за интересните проекти, с които се занимава.

 

3 мнения за “Мартина

  1. Pingback: Радо
  2. Pingback: Марто
  3. Pingback: Маргарита

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s