Радо

Безглаголно той

Спокойствие. Действие. Желание.

Пресичане

Говорихме си с Милена. Чудесно момиче, с което се радвам, че ме срещнаха студентските години. Разказвах ѝ за блога, който скоро мисля да стартирам. Когато разбра каква е идеята ми за „Историите“, побърза да ми спомене за Радо и „Мога фест“. Няколко месеца по-късно и близо две седмици преди шестото случване на феста, идва време и за историята на Радо.

Случване

Кой казва, че няма полза от дискусиите в социалните мрежи? Точно една такава преди шест години води до идеята за „Мога фест“. Радо, който е родом от Етрополе попада на дискусия, в която негов познат коментира липсата на събитийност в града. Служителка от общината се намесва в опит да защити обратната гледна точка. „Много хора бяха въвлечени в дискусията и аз се включих. В един момент казах: „Добре хора, дайте да направим тогава един фестивал.“ Идеята ми беше събитието да обхваща елементи от младежката култура и да показва нещо полезно. Първоначално го кръстихме  „Младежки еко фестивал“. Стартирахме около 5-6 съмишленици с желанието да направим нещо за града.“

1

Любопитно ми е кое е това, което им е дало тласък за действие и ги е отличило от многото хора, които остават активни само в социалната мрежа. „Според мен преломната точка между говорилнята и това да реализираш нещо, е просто да си кажеш: „Ок, правя го.“ След разговора във фейсбук се видяхме на живо, обсъдихме идеята и решихме да я осъществим. Голяма помощ ни оказа Анита – служителката от общината.“ Впечатлена съм колко бързо са се организирали – годината, в която се заражда идеята е същата, в която стартира фестивалът. „Дискусията беше около февруари-март, а първият фестивал проведохме юни. До голяма степен всичко се случи толкова бързо заради подкрепата от общината. До ден днешен основната част от финансирането идва от нея.“

Иска ми се да поемем на разходка във времето и чрез разказа на Радо да проследим развитието на фестивала в годините. „За първия фестивал тръгнахме с огромна концепция. Програмата беше 4-дневна. Първият ден – фокусиран върху екология, вторият – спорт, третият – изобразително изкуство и четвъртият – към музиката. Нямахме идея да привличаме хора от къде ли не, целта ни беше да покажем на младите хора от града нещо различно.“ Разбира се, не всичко се получава според първоначалния план и затова Радо се радва, че са имали разбирането на всички, които са подпомагали по някакъв начин фестивала и особено на общината. „Предполагам, не е лесно да дадеш ресурс на група млади хора, без да се знаеш със сигурност дали начинанието им ще бъде успешно.“ Той и съмишлениците му твърдо са държали на това фестивалът да не е платен за гостите му и затова и до днес разчитат изключително на спонсорите си. „Разбира се, успехът на първия фестивал беше далеч от главоломен. Най-многобройната група от хора, която се събра за четирите дни беше около 70 човека. До голяма степен причина за това беше и лошото време.“

Начинът, по който е изглеждала сцената за първия фестивал.

Сцената за първия фестивал.

Цялостно първият фестивал оставя смесени чувства у Радо и организаторите, но не и негативни емоции. От една страна осъзнават, че всичко, което са успели да реализират, би си заслужавало много повече, ако достига до повече хора. Един от уроците, които научават за бъдещите фестивали е, че рекламата и участията в медии са необходими съюзници. От друга страна, макар и присъствието да е слабо, отзивите от всички посетители и участници са много положителни, което дава усещане за смисъл на организаторите. Преди да преминем към разговор за втората година на фестивала, Радо иска да ми разкаже една история, която според него е много показателна за това защо в малките градчета е изключително важно да има подобни мероприятия. „Началото на фестивала съвпадна и с основната ми работа в Етрополе – преподавах като учител половин година в местното СОУ „Христо Ясенов“. Правихме коледна дискотека и решихме да насочим вниманието на децата повече към популярната музика, различна от поп-фолка. С изненада забелязах как децата стояха в залата и никой не ставаше. Едно момиче дойде и каза: „Господине, пуснете ни чалга, защото аз не знам как да танцувам на тази музика.“ Тогава осъзнах, че до голяма степен, когато си малък това, което не познаваш не те кара да се чувстваш комфортно. И когато единственото, което ти е било показно е чалгата, в това се чувстваш по-уверен да станеш да танцуваш, например. Това още повече ме фокусира върху целта да покажем на младите хора от града, че има и други възможности. Да осъзнаят, че имат избор.“

3

Един от поводите за гордост на фестивала е изрисуването на стена в училището, покрай която учениците минават всеки ден.  За изрисуването много помага учител по рисуване от града, а другите участници са деца-доброволци – също от Етрополе. Една от големите радости за Радо е, че част от същите тези деца сега са сред основните организатори  на фестивала. „Това е нещо, което до ден днешен ни води – не просто да правим нещо, което е интересно, а да покажем на младите хора, че ако искат нещо, могат да го постигнат.“ Не случайно в последствие фестивалът се преименува на „Мога фест“.

„Веднага след първия фест започнахме да обсъждаме какво да променим за следващия. Решихме да се фокусираме върху по-малко неща, които искаме да направим, в по-малко дни, но по-качествено. Бяхме малък екип и осъзнахме, че четири дни изискват твърде много работа. Чисто физически се получава трудно да успееш да направиш всичко. Вторият ни извод беше, че трябва да се погрижим за това повече хора да разберат за фестивала. Освен това, променихме датите. Преценихме, че юни не е толкова подходящ по ред причини. Организирахме го около 6 септември. Е, след като мина фестивалът, осъзнахме, че и този период не е най-подходящият.“ Все пак, посещаемостта се повишава, а работата по създаване на по-приветлива среда в града, в рамките на фестивала, продължава.

Младите превръщат Етрополе в своеобразна галерия на открито.

Младите превръщат Етрополе в своеобразна галерия на открито.

5

Събитията на втория фестивал се въртят около изкуство, спорт и музика. Чудесното е, че спортните дейности като турнира по стрийт бол, например, стимулират облагородяване на спортните площадки, смяна на кошовете.

Един от участниците по брейк-надиграването.

Един от участниците по брейк-надиграването – част от спортните занимания на фестивала.

Третата година фестивалът за последно се провежда във време различно от края на август. „Много наблягаме на това да привличаме млади, нови групи за музикалната част на фестивала. От третата година обаче започнахме да се стараем да каним поне една-две групи, които са по-популярни. Това привлича и повече гости на събитието.“ Тогава започват и една от любимите инициативи на Радо – на безплатния боб. „Горе на поляната, в голям казан се вари цял ден боб и вечерта хората могат да си сипят и да хапнат. До ден днешен го правим. Разбира се, добави ли сме и други неща.“

Гости.

Гости.

Изрисуването на електрически табла продължава и по време на четвъртия фестивал. „Така много повече хора, дори без да се замислят, имат достъп до изкуство. Защото като излязат да се разхождат в града, няма да видят просто една сива кутия, а творчество.“

7_2

Точно около третия и четвъртия фестивал посещаемостта се вдига изключително. Много хора извън града разбират за събитието и отделят време да го посетят. Увеличава се „медийното покритие“. „Все повече се обръщаше внимание на това, че успяваме да привличаме младите хора от града.“ Дълго време Радо и организаторите водят дискусия трябва ли фестивалът да има някакъв задължителен фокус, а от там – и ограничение. Например – да е само за определена възрастова група или само за местните и т.н. „В дискусията се ражда истината и истината, до която достигнахме бе, че не трябва да слагаме ограничения. Това пречи на достигането на пълния капацитет, на който би бил способен.“ След натрупания опит и извода, до който достигат, сега Радо се радва, че „Мога фест“ е събитие, в което се припознават хора от различни възрастови групи и населени места.

За "Мога фест" 2014 екипът се подготвя с повече флаери.

За „Мога фест“ 2014 екипът се подготвя с повече флаери.

Като част от популяризацията на фестивала, се въвежда и инициативата за „безплатните прегръдки“, която носи много усмивки на жителите на града.

Като част от популяризацията на фестивала, се въвежда и инициативата за „безплатните прегръдки“, която носи много усмивки на жителите на града.

10

„След трудните моменти и някои съмнения, които сме имали в годините, за фестивала от 2015 г. вече нямахме никакви притеснения. Затова много помогна успехът на предишното издание.“ Има редица нововъведения. Баровете вече са два, а Радо обича да дава за пример един от партньорите на „Мога фест“ – бар от Ботевград „Плодчето“. Когато подкрепят фестивала за първи път през 2012 г., идват с една количка тип „хот-дог“, само че със сокчета. През 2015 г. идват със собствен бус-кухня. Повече посетители, по-голяма „количка“. „Въведохме и лентички за ръка, които искахме да поставим на гостите. Със сигурност не сме успели да дадем на всички. Бяхме подготвили 700 и в един момент просто свършиха, а посетителите продължиха да идват. Миналата година имаше и значително увеличение на хората, които оставаха на палатки на поляната.“

11

Хорце се вие на „Мога фест“ 2015 г.

Стигаме до шестото, тазгодишно издание на „Мога фест“. „Ще стартира вълнуващо, защото за имащите желание да карат велосипед сме намислили маршрут и поход. Стартира в петък на 26.08 от Централна гара в София, слиза се с влак на гара „Буново“, след което с велосипедите се минава през планински маршрут, за да се стигне до Етрополе. Силна ще бъде музикалната част на фестивала. Някои от групите вече са участвали предишни години. Освен това искаме този път да бъде по-засилен етно елементът. В събота ще има участие на танцовия ансамбъл от Етрополе, който ще направи и кръжок за хора, желаещи да се научат на народни танци. Местният духов оркестър също ще вземе участие, те са големи любимци на всички от града. Ще има и кръжок по суинг танци. Това ще бъде нещо наистина различно за местните, а това, както споменах, е една от основните цели на фестивала – да показва интересни възможности на хората от града. Традиционно и тази година ще проведем турнира по стрийт-бол. Рисуване с акварели, хапване на безплатен боб, chill-зона, игри с хек, пейнтбол, по всяка вероятност и стрелба с лък, различни кръжоци и всякакви такива дейности също ще бъдат част от фестивала.“

Така изглежда "chill-зоната" през 2014 г.

Така изглежда „chill-зоната“ през 2014 г. Горичка, книги и спокойствие.

Едва ли някой, на когото не му се е налагало да организира фестивал, знае какви усилия коства. Питам Радо имал ли е моменти на съмнение дали всички усилия си заслужават. „Всякакви съмнения и въпроси от типа „Има ли смисъл?“, са останали в миналото за мен. Водещият мотив винаги е бил хората – както гостите на фестивала, които са оставали доволни, така и съмишлениците, които са помагали в организацията. Има и друго – от самото начало не съм се захванал с това с идеята, че е „мой фестивал“ и трябва само аз да се занимавам с него. Важно е да има приемственост.“

13

Няма как да не попитам Радо какво би дал като съвет на хора, които биха искали да направят нещо подобно за родния си град, но поради някакви причини не се организират да започнат. „Първото нещо е да бъдат отворени към света. Това значи да търсиш хора със сходни идеи. В България много хора организират всякакви фестивали. С нас са се свързвали от редица такива с предложение за партньорство от различен тип. Така че основен съвет: потърсете. Потърсете хора, които се занимават с нещо подобно и се обединявайте. Фестивалите се случват по различно време. Ние може да отидем да помогнем на някой, който се случва юни месец, а след това от него да дойдат да ни помогнат на нас август. Що се отнася до спонсорите – питайте. Наш основен спонсор е общината, а последните две години имаме финансовата подкрепа и на основен работодател за градчето – „Геотехмин ООД“, бар „Плодчето“, за който споменах по-рано също е наш партньор, тази година ни помогнаха и финансово. В различните години сме получавали подкрепа и от други източници. Основно от хора с местен бизнес в Етрополе.“

14

Ако знаете колко голямо удоволствие беше за мен докато слушам Радо, да откривам в думите му Ники, Дани и Росен, Наско, Мартина. Споделих наблюдението си с Радо. Съзидателни хора, които работят за нещата, в които вярват. Повечето от тях не се познават един друг, но си приличат по толкова много неща. Радо от няколко години живее и работи в София, ежедневието му е обхванато от куп други ангажименти, но желанието му да прави нещо полезно за скъпия си роден край не стихва. Градивната дейност не се ограничава само до фестивала. Радо ми разказа и за различни начинания, които „Младежката инициативна група МОГА“ е организирала в Етрополе между фестивалите: кампания за превенция спрямо използването на наркотици; възстановяване на Младежкия клуб в града; организиране на импровизирано лятно кино, т.нар. „Чаршаф ентъртеймънт“. Търпелива, последователна работа и загърбване на съмненията в миналото. Радо и всички, подкрепящи случването на „Мога фест“ – поредният чудесен пример, за който имах радостта да разкажа!

16

Трите въпроса

Какво те радва?

Усмивките на хората. Да видиш лицето на човек, който е реализирал нещо.

Какво те вдъхновява?

Да виждаш как създаваш промяна. Тя невинаги е пряка. Понякога се изразява в това да промениш мисленето на хората и в следствие на това идва промяната на физическата реалност. Да промениш възгледа на някого от: „Не, това няма да стане.“, на: „Как да стане това, как мога да го направя?“.

Какво даваш от себе си, за да се случиш?

Първо – визията за това, което искам да създам. Второ – с личен пример да помагам за постигането на общата цел и идея.

Кое е разковничето?

Да опознаеш себе си и какво искаш да постигнеш. След като разбереш – тръгваш към останалото. И да не забравяш да тестваш това, което си мислиш, че си.

Източници снимки (с изключение на последната): Facebook профили на Радо и „Мога фест“, статия в интернет за първото събитие.

Може да следите всичко, свързано с „Мога фест“, както и да го подкрепите, на Facebook страницата на фестивала.

2 мнения за “Радо

Оставяне на отзив за Redhead Explorer Отказ

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s