Истината

Да спрем. Да помълчим. Чуваш ли? Истината помежду ни. Звучи като погалена вода. Погледни. Да надникнем заедно в повърхността на нейния безкрай. Виждаш ли? И двамата сме отразени в кръговете от вода. Егото го няма. Удавено е някъде. Виждаш себе си и мен, аз мене си и теб. В истината отражението е спокойно.

Истината е колко се обичаме. А водата е погалена от усмивката на прошката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s