Леля Васето от НЧ „Христо Ботев“, село Копаница

Безглаголно – тя

Отдаденост. Топлина. Скромност. Сърцатост.

Пресичане

С Денислав се познаваме от няколко години. Той е един от хората, с които активно дискутирахме по темата за „Разковниче“, преди да стартирам блога. Веднъж ми даде идея за герой на „Историите“. Каза, че става въпрос за жена, която е водещата фигура в читалището в селото му Копаница, която по уникален начин успява да поддържа дейността в учреждението жива. Повече подробности ми сподели преди няколко месеца и от тогава нямах търпение да пътувам до селото, за да събера нужния материал за блога. Срещата се случи през красивия октомври, а точно сега – на Деня на будителите, е времето да ви разкажа за нея.

Случване

С Денис крачихме бързо към сградата на читалището. Моите стъпки бяха нетърпеливи. Зданието се оказа по-голямо, отколкото очаквах, а фасадата му даваше усещане за грижа. Влязохме в уютно помещение, затоплено от печка на дърва. Най-накрая! Запознанство с Василка Николова или „леля Васето“, както я наричат всички. Едновременно ненатрапчива и със силно присъствие. Държи да ѝ се говори на „ти“, а от първите ми впечатления веднага разбрах, че подхожда към срещата ни отговорно и с внимание. Разведе ни набързо из читалището, докато чакахме да се съберат всички за предстоящата репетиция по народни танци. Видяхме залата със сцената, качихме се на втория етаж, където се намира библиотеката – добре поддържана и с компютри с интернет, а на много места в сградата ми направиха впечатление снимките на бивши и настоящи дейци на читалището. Присъствах на част от репетицията, събрах кадри от читалището, а с участниците от фолклорна танцова група „Мераклийче“ подготвихме нещо, което ще бъде споделено скоро, отделно от този материал. А сега – добре дошли в света на един съвременен будител.

Сградата на НЧ "Христо Ботев", село Копаница.

Сградата на НЧ „Христо Ботев“, село Копаница.

Леля Васето започва работа като секретар в НЧ „Христо Ботев“ през 1978 г. От тогава насам с удоволствие участва в самодейните му колективи – театралната трупа, танцовия състав. Настоящата сграда е открита през 1977 г., а самото читалище е създадено 1928 г. Скоро след откриването, дейността започва да се възражда. Редовно се играе театър, танцовият състав непрестанно има изяви. Деветдесетте години обаче оказват негативно влияние. Липсват средства, а в последствие все повече започват да намаляват хората, които живеят в Копаница. Танцовият състав се поддържа, но театралната дейност замира напълно. Изгледите за развитието, дори съществуването на читалището не са оптимистични. Точно в това трудно време леля Васето поема безвъзмездно ръководната позиция в съставите.

Леля Васето с участници в самодейните състави. Копривщица, 2015 г.

Леля Васето (в средата, отзад – с червената забрадка) с участници от самодейните състави. Копривщица, 2015 г.

Днес, двайсетина години по-късно: театралната трупа е възродена, млади хора редовно пътуват до селото, за да репетират народни танци, деца са привличани да стават част от фолклорната танцова група още от четири-пет годишни, а Копанишкото читалище всепризнато е най-активното в община Радомир. „Сега, въпреки че селото ни е най-малко в исторически план, читалището работи най-активно. Това буди недоумение сред много хора. Когато пътуваме по участия, хората се изненадват от къде са се взели толкова деца в състава на Копаница.“ – споделя леля Васето. Опитът ѝ като самодеец в читалището е това, което в голяма степен ѝ помага толкова години да е не само секретар и библиотекар, но и успешен ръководител на: фолклорна танцова група „Мераклийче“; детска певческа група „Омайниче“; Женска певческа група (на бабите от селото); театралната трупа. Признава, че са нужни много усилия. По един начин е виждала нещата, когато е била само част от съставите и по друг, когато е поела отговорността на ръководенето. „До ден днешен се интересувам и се уча, за да мога да бъда полезна в това, което правя.“

Леля Васето допълва уюта на топлото помещение за репетиции със сладки и чай за всички.

Два кадъра от гостуването ми в читалището: леля Васето допълва уюта на топлото помещение за репетиции със сладки и чай за всички.

Докато чаят се вари на печката с дърва, хорото се вие.

Докато водата за чая завира на печката с дърва, хорото се вие.

Едва ли човек, който не се е занимавал с подобна дейност и то в такъв мащаб, знае какво коства да се посветиш толкова отдадено. Питам леля Васето какво друго освен силно желание е нужно, за да се постигат подобни резултати. „Това, че всеки самодеец ми отвръща със същото. Имаме и едни страхотни баби, които обикновено идват един път в седмицата на репетиция и са изключително отдадени, „железни“ са. Участниците във всички групи като цяло показват радост от това, което правят. Това е, което ме мотивира да продължавам.“ Леля Васето ме изненадва, че дори през деветдесетте, когато е поела ръководната длъжност, не е било трудно да намери желаещи самодейци. Тогава предизвикателството произтичало повече от обезлюдяването, не от липса на желание. „Хората имат нужда от такава дейност. Без значение дали са възрастни, или деца. В селото нямаме деца, но ваканциите са тук. Отделно всяка събота пътуват, за да идват на репетиции. Някога техни родители и баби и дядовци са били част от дейността на читалището, сега децата продължават традицията. Има приемственост.“

С "железните" баби.

С „железните“ баби.

Децата от фолклорния танцов състав са много ентусиазирани, когато пътуват за участия по фестивали. Групата има много добро представяне още през 2000 г. в Копривщица и това дава заряд за още изяви и качване на нивото. „В нашия район има двама големи хореографи, които са правили изследвания на традиционни хора от радомирско и шопско – Лозан Иванчев и Ради Радев. От тях има издаден сборник, от който се уча и предавам наученото на участниците в съставите. Било то танци, или песни. Хорàта са ни основно традиционни и на песен – танцьорите пеят по време на танца, което е много трудно. Изисква се издръжливост, която се постига с много репетиции.“

По време на участие. Перник, 2015 г.

По време на участие. Перник, 2015 г.

Освен в България, „Мераклйче“ са ходили на участия и извън страната – Македония, Турция. Опитът, който се трупа от подобни участия помага много на групата. „Мисля, че децата вече не се притесняват на сцената. Важното е, че на нея се представят винаги много по-добре, отколкото на репетиция.“ За доброто излъчване на групата помагат и автентичните носии, с които са облечени танцьорите. „Ушихме си ги сами. Имаме и закупени сценични костюми отпреди време, но ние сами си направихме радомирска моминска сая. Аз уших кройката, а бродирането се пое от баби, лели, каки – кой както може, помогна. Мъжката носия е традиционна белодрешковска. Ангажирахме шивач да ги ушие, но ние дадохме моделите – две автентични запазени носии.“

С носиите.

С носиите.

 Що се отнася до театралната трупа, дейността ѝ се възстановява през 2009 г. „Имаше голямо желание за това. Този въпрос редовно се поставяше на събрания на читалището от хора, които преди време са били актьори в трупата. Докато в един момент не решихме да направим стъпката. Любителски театър се прави изключително трудно. Всеки един от нас помага, за да се случи. Даваме си съвети, учим се един от друг. Хора като Денислав, и не само, помагат кой с каквото може. През 2009 г. стартирахме с възстановяване на пиеса, която беше много любима в миналото – „Върла магесница“ от Александър Гиргинов от село Кладница. Комедия на селска тема – любов, караници и смях, хората я чувстват много близка.“ До момента подготвяните и поставяни пиеси са четири, премиерите винаги са на местната сцена в читалището, а изяви има и в Радомир, Мещица, Радибош.

Плакат за една от поставяните пиеси.

Плакат за една от поставяните пиеси.

Леля Васето смята, че жаждата за културни дейности е у повечето хора. Дава следния пример за село Копаница: „В селото живеят по-малко от двеста души. Когато правим представление, в залата в читалището няма празно място, а капацитетът е сто души. Представете си го това в мащаба на един по-голям град какво би означавало – половината население да отиде да гледа. Местните хора се радват на това, което правим тук. Важно е, че активни млади хора участват и в настоятелството на читалището. Самодейците ни са много – над сто, защото имаме и една голяма сурвакарска група, която през зимата участва на фестивали, а по време на Сурва извършва ритуали по къщите в селото.“

На Сурва в село Копаница.

На Сурва в село Копаница.

Ритуали в селото се извършват и на Лазаровден.

Ритуали в селото се извършват и на Лазаровден.

И ако в някого продължава да звучи въпросът: „Как? Как е постигнато това?“, няма да ви отговоря с думи на леля Васето, тъй като е изключително скромна. Ще цитирам  Денислав: „Тя е много енергичен човек по принцип, но още повече по отношение на читалището. Твърди, че е разпиляна, но успява да координира толкова неща едновременно, при колкото повечето хора биха „изпушили“. Благодарение на нея библиотеката е истинска библиотека, не някакво подобие, а дейността на самодейните състави е по-засилена от всякога.“ Човекът е отговорът.

9

На Международния фестивал за автентичен фолклор в с. Дорково, 2016 г.

Историята на леля Васето и НЧ „Христо Ботев“ в село Копаница ми е много драга. Обичам читалищната дейност. В нея има светлина. Възхищавам се на хората, които работят със сърце в подобни учреждения. Фактът, че леля Васето успява да случва тази съвременна будителска работа в едно от многото обезлюдяващи се села в България, стопля душата ми още повече. Прекрасен пример за това, че с цел, желание и постоянство може да се постигнат неща, с които много хора дори не биха се захванали, оставяйки се на заблудата, че „няма как да стане“. Най-важното – успява да вдъхнови други хора да помагат на читалището чрез участието си. Това не е безоблачна история, в която всичко върви като по вода. Ключови са думите на леля Васето: „Влагаме голям труд, за да се стигне до крайните резултати. Някои биха казали, че е неоправдан. Но за нас не е така, защото носи удовлетворение. Неведнъж съм си казвала: „Ох, защо се захванах.“, но когато видиш плода на труда си, тогава разбираш, че си е струвало.“ Това послание е едно от най-ценните за мен. Със сигурност много от нас са изпадали в същото съмнение, когато са се захващали с дейност, в чиято основа стоят идеали, принципи, духовни търсения – „Защо го правя въобще, струва ли си?“. Леля Васето показва, че подвигът да не се откажеш въпреки съмненията, е това, което те отвежда до сбъдването на смисъла. Каквото влага човек, това получава. Достатъчни са ясни намерения, устойчивост да ги калиш и търпение да ги случиш.

Лельо Васе – сърдечни поздравления и уважение!

20161008_153539

Трите въпроса

Какво те радва?

От малко се радвам. Във връзка с работата ми – усмивката на човека отсреща. Дали са децата, бабите, или моите прекрасни артисти, те ме радват и предизвикват в мен много хубаво чувство. Често след приключване на репетиция на театъра, им казвам: „Аз съм щастлива от това – че ви гледах, че ви слушах, че ви помагах.“. Радостна съм и когато хората около мен са щастливи.

Какво те вдъхновява?

Очакването, че накрая ще се получи нещо хубаво. И то винаги се получава, въпреки перипетиите.

Какво даваш от себе си, за да се случиш?

Сигурно много. Понякога нощно време не ме хваща сън, но реша ли нещо да правя – не се отказвам, докато не успея.

Кое е разковничето?

Упоритостта. Ако се отказваш лесно, трудно ще постигнеш това, което искаш.

А ето поглед и към част от репетицията на „Мераклийче“, на която присъствах… и в която взех кратко участие:

Източници снимки: всички снимки на самодейните състави – от участия в събития и ритуали, са ми предоставени от леля Васето; снимката на плаката за пиесата – от Денислав; останалото е от мен.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s