Влюбени

Когато попада в старческия дом дядо Дефо смята, че няма да може да издържи там и седмица. Вече година е негов обитател, често се усмихва и шегува, не говори с тъга за миналото и не се самосъжалява. Причината за това е неотлъчно до него – баба Величка.

Всичко, което ми разказа приятелката, с която започнахме да посещаваме дома като доброволци към проекта „РЕстарТ“, се оказа вярно. Пред мен не стоят баба и дядо. Това са юноши! Шегуват се един с друг, държат се нежно за ръце, пощипват се, побутват се, закачат се, гледат се по онзи особен начин, по който биха правили само двама влюбени. Уникално е да станеш свидетел на нещо такова.

Питам ги как са се намерили. Баба Величка със задоволство разказва историята пред останалите баби около нас. Тя стояла на една пейка в дома и водила разговор с познати. Дядо Дефо я видял и отишъл направо при нея. На никой друг не обърнал внимание. Така – до ден днешен. „Много я глези, ау-у.“ – обаждат се някои от бабите – „Все е до нея, навсякъде заедно. Вози я в асансьора, изпраща я до стаята, само на гръб не е почнал да я носи.“ И допълват дяволито: „Е, и друго сигурно не прави, ама то това…“.

Прекарах времето си с тях основно в игра на карти. Дори не успях да разбера друго от историята им, освен, че след като се запознали установили, че преди време дядо Дефо продал един от имотите си на нейни роднини. Случайности. Донякъде се радвам, че не „почуках“ по-настоятелно на вратата на миналото им с още въпроси. Защото времето техният пример да живее е сега. Настоящето е силата им. Какво са били е вехт кожух, който носят под ръка за всеки случай. С другата се държат един друг в мига и това им стига.

За скептиците, които ще си кажат, че хора като баба Величка и дядо Дефо така или иначе нямат особен избор на такова място и че на тези години е спорно доколко може да се говори за осъзнати намерения и действия, ще отговоря следното: първо, от всички възрастни от дома, с които съм общувала до момента, те двамата са сред открояващите се с ясна и гъвкава мисъл. Баба Величка винаги показва готовност да се включи в игра, чиито правила трябва да учи за първи път, а на дядо Дефо (типично по мъжки) в началото не му се занимава, но в крайна сметка се включва, за да прави компания на своята дама. (Така се държаха и когато ги помолих да ги снимам – баба Величка веднага се съгласи, а нейният кавалер склони след известни уговорки.) Дядо Дефо има много приятно чувство за хумор, открит е и директен, което много ми хареса. Що се отнася до това доколко имат или не избор – трябва да знаете, че дядо Дефо е един от най-личните мъже в дома. Не малка част от другите баби – къде скрито, къде не толкова – показват, че биха искали да са на мястото на баба Величка.

И накрая. Знаете ли на колко е дядо Дефо? Деветдесет и пет. Когато среща баба Величка е с година по-…млад. Тя е с десетина години по-малка от него. Да срещнеш другарче на деветдесет и четири… Паралелно си мисля за драмите, достойни за сериал, в който често се споменава Девата от Гуадалупе, в които изпадат някои младежи, смятащи, че „завинаги ще си останат сами“. Интересен контраст.

Въобще – интересно нещо е животът. Хайде – да сме живи и здрави. И с отворено сърце за нови другари. (Не се знае на коя пейка са.)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s