Владо

Безглаголно – той

Отношение към детайла, перфекционизъм. Фотограф, приключенец.

Пресичане

Вече дори не си спомням как разбрах за презентацията, която Владо представи юни месец миналата година в Сохо в София. Историите, които чух обаче оставиха вдъхновение за приключения, пример за силата на човешкия дух и смисъл, че си заслужава да опиташ да вършиш това, което те прави щастлив. Осем месеца по-късно, най-сетне – среща на по чай и „експедиция“ из опита, който Владо е готов да сподели.

Случване

Vertical Shot Expeditions – три думи, в които се оглеждат мечтите на двама млади фотографи – Владо и Войтек. Когато са на по двайсет години, двамата работят като фотографи за портретно студио в САЩ по 14 часа на ден. Намират работата за скучна и прекарват голяма част от малкото си свободно време в разговори за приключения и търсене на по-вълнуващи начини да случват призванието по „хващане“ на мигове. След няколко месеца на въпросната работа и двамата напускат. Всеки се реализира по своему – Войтек става уважаван адвокат и капитан на яхта. Владо – фотограф на свободна практика, предприемащ сам експедиции до места, от които често няма направени снимки преди това. Годините натрупан опит, наблюденията върху начина, по който се случват повечето фотографски работилници, водят до създаването на концепция за едно наистина различно изживяване – Vertical Shot Expeditions: експедиции до отдалечени арктически планини, острови, реки в малка група от по шест човека, споделяне на ценен опит и суровата природа като „класна стая“.

Владо (със синьото яке отпред вдясно) с участници в експедиция до Огнена Земя (Патагония), март 2016 г.

Владо (със синьото яке отпред вдясно) с участници в експедиция до Огнена Земя (Патагония), март 2016 г.

Успехът е точката на изречението. Малко вероятно е да научиш нещо от него. Това, което разказва животът ти преди точката е същината. И за това искам да си поговорим с Владо – за изреченията, не за точките. Владо е наполовина от Лом, наполовина от Плевен, където и завършва средното си образование. Както сам споделя – не посещава особено активно часовете, защото работи от петнайсет годишен в рекламна агенция. Първоначално помага за различни дейности на агенцията, впоследствие започва да се занимава основно с фотография. Опитва да кандидатства фотография в НАТФИЗ, но поради факта, че има дислексия, грозно написаните му около десет страници на изпита, не успяват да му осигурят място сред класираните. „Директно ми лепнаха двойка. Приех го тежко за около два дни, след което си казах, че явно така е трябвало да се случи. Мислех да кандидатствам отново, но работата „ме хвана“ много бързо. Започнах да ходя на различни места, постепенно се зароди и идеята да се занимавам с приключенска фотография. Насочих вниманието си не към това да ме приемат, а да си оправя английския и да пътувам в чужбина, да трупам опит.“ Преди да се насочи към приключенската фотография, Владо работи основно в областта на модата и продуктовото фотографиране. Любопитно ми е дали има конкретен „спусък“, който го провокира да смени посоката. „Едно десетдневно пътуване из Родопите. Отидох на него без никаква идея, че ще снимам това, което впоследствие заснех. В една родопска махала, до която тогава се стигаше само по един прашен път, видях един пейзаж пред себе си и нещо ми „светна“.“

Автопортрет в Лапландия

Автопортрет в Лапландия

Замислям се, че по времето, когато Владо започва да развива уменията си като фотограф, все още не са популярни видео платформите, блоговете и т.н. от които може да получиш съвети за почти всичко. Имайки предвид и че не бива приет да следва подобна специалност, интересно ми е как се е учил. „Още в гимназията научих руски четивно, за да мога да уча в библиотеката в Плевен. Английски тогава не говорех. На български език имаше всичко на всичко един читав сайт, които даваше някакви технически обяснения, който беше едва около двайсетина страници, които няма какво повече да ти дадат, след като ги прочетеш няколко пъти. Бях изцяло погълнат от фотографията и всичко се получаваше много естествено.“ (Това ми напомня на Дани – герой от втората История в блога, който по подобен начин се учи сам на фокуси и магично изкуство – провокира се с логически задачи, които чете в библиотеки, за да развива комбинативното си мислене.)

Фотография на Владо от село Сеслав, Разградско

Фотография на Владо от село Сеслав, Разградско

Когато е на двайсет години наниз от случайности довеждат до това да разбере за агенция, която урежда работа в САЩ. Някак успява да мине успешно интервюто и заминава. Следват въпросните шест месеца обикаляне из „страната на неограничените възможности“, срещата с Войтек и мечтите, за които споменах в началото на поста. За това време Владо има само един почивен ден, в който, както отбелязва – не спира да вали. Основното предизвикателство, което трябва да победи, произтича от него самия – затруднението да говори свободно на английски. Благодарение на Войтек, който го окуражава, че на по чашка всъщност се справя добре с езика, Владо се преодолява и започва да говори и… да прави най-големия оборот за фирмата. Три месеца по-късно управлява екип, шест месеца по-късно – няколко малки екипа.

Минеаполис, 2007 г.

Минеаполис, 2007 г.

След времето прекарано в САЩ, Владо се прибира в България. Предприема серия от пътувания до Долмитите, Алпите, полярна Норвегия, Гренландия. „Страшно много започна да ми харесва да прекарвам време в Норвегия. В последствие прекарах две години във Великобритания, където завърших и магистратура по Фотография на свободна практика. В повечето западни страни, ако имаш опит, клиенти и добро портфолио, в сферата на изкуствата няма никакъв проблем да запишеш магистратура, без да имаш завършен бакалавър. Но Англия не е за всеки. За мен беше тотално неприемливо да продължа да живея в подобен социален строй, атмосферни условия и липса на планини и море – поне в централна Англия, където бях аз. В точния момент дойде възможност да се преместя в Малта, където прекарах две години – до 2013 г.“

В Пакистан

В Пакистан

През 2013 г. във връзка с дипломната си работа, Владо предприема експедиция до Пакистан, като целта е да се достигне до малко над базовия лагер за връх К2. Идеята на дипломната работа е да се заснемат топящи и изчезващи ледници. Това, което се случва на Владо там, е история, към която невинаги иска да се връща. Терористичен акт в страната, хранително отравяне, преждевременно случила се височинна болест, мозъчен и белодробен оток, чакане на помощ, която не идва, липса на важен документ на строго охранявано летище – само част от всичко, което се случва в рамките на приключението. Това, за което обаче Владо си спомня с удоволствие от този опит е случка, която много силно го е накарала да затвърди убеждението си, че фотографията е неговото призвание. След като чаканата помощ не идва, натоварват Владо на кон и предприемат слизане от планината. Силите са го напуснали напълно. „Имаше много моменти, в които на цепките на ледника конят се плашеше и трябваше да слизам и буквално да лазя, защото не можех да си използвам краката. Бях изпаднал в размишления, че съм предал хората, които са вярвали в мен, че не се знае дали ще се прибера вкъщи, че ми е заминала дипломната работа. Мислех си как, ако успея да се прибера, ще продам всичката си фотографска техника и ще започна да работя на  място, на което всеки ден правиш едно и също.“ Точно по време на тези размишления го вижда – кадъра. Залезни лъчи над виеща се река. „Беше фотографска мечта. И както до преди това едва събирах сили за по няколко крачки или лазех на колене, в този миг слязох от коня, взех си раницата и буквално на лек бегом се понесох на долу. Знаех, че докато закрепя камерата, светлината вероятно ще изчезне, така и стана. Но въпросът не беше в кадъра. На връщане към коня започнах да се смея маниакално. Гидът ми ме попита какво става с мен и аз казах: „Явно все още съм фотограф.“

Отново кадър от там

Отново кадър от там

Следва период на няколкомесечно възстановяване. Точно тогава се струпват поредица от събития, които карат Владо да постави пред себе си въпроса – какво от тук насетне? Отговорът – идва времето на Vertical Shot Expeditions. „Реално за първи път концепцията за това начинание дойде в едно изоставено село в полярния кръг, за което правех фото-репортаж. Беше ме застигнала нечовешка буря, бях в изоставена къща, на която липсваше половината покрив. Подходящо място да започнеш да си мислиш за духове и какво ли не, затова реших, че ще си отклонявам вниманието, мислейки за създаването на подобен екип.“ Когато по-късно през 2013 г. си задава въпроса – какво от тук насетне, какво искам да правя, описва идеята в няколко страници, които изпраща на Войтек с въпроса дали би участвал в нещо подобно. Отговорът му е кратък и ясен: „I’m in.” (вътре съм). Парченца пъзел разпилени във времето, които правят смислена цялостна картина, когато дойде време да видиш това, което е било дълго пред очите ти.

Войтек в Огнена Земя

Войтек в Огнена Земя

„В началото нямахме нужните пари, пазарът не е голям, продължава да не е такъв, но ние работим с идеята, че правим нещо, което ни е интересно, организираме го и в един момент някак си се намират правилните хора.“ Първите четири месеца от стартиране на сайта никой посетител не задава нито един въпрос. И така докато жена от Шотландия не пише и постепенно нещата се задвижват. Първата експедиция е единствената проведена в България – по островите на Дунав между България и Румъния. Оттам насетне към вече реализираните експедиции на Vertical Shot Expeditions спадат: редица такива в полярна Норвегия, включително с кучешки впрягове, Огнена земя, Нос Хорн. Една от най-вълнуващите бъдещи експедиции ще е до Антарктида с яхта за около месец. „Хората, които се записват в експедициите са активни участници в процесите, които трябва да се случват. Който иска да дойде трябва да е готов да бъде пълноценна част от приключението.“ От екипа държат на това групата да е малка, за да може да има личен контакт с всеки. Нивото на фотографските умения не е от значение за включването в експедициите.

Част от участниците в една от експедициите

Част от участниците в експедицията до Патагония

„Това, което ми носи страшно много тази работа е, че виждаш хора на всякаква възраст, които имат ентусиазма на пет годишен, когато видят косатките да минават под лодката или когато за първи път наблюдават истинско северно сияние.“ С това си разсъждение Владо ме отвежда към една серия от блиц въпроси, които искам да му задам. Какво е научил от цялостния си приключенски опит за фактора: търпение, страх, физическа подготовка, Его, приятелство, вяра.

За търпението: „Винаги може да си още по-търпелив. Може да се премине здравословната граница на търпението и то да се обърне срещу теб,  трябва да следиш да не излагаш себе си или някой друг на риск с това търпение.“

За страха: „Абсолютно безценен инструмент. Но трябва да се прави разлика между страх и паника. Последната е изключително вредна. Когато изпаднеш в напрегната ситуация, не ти трябват заучени схеми, за да се справиш, а умение за справяне с проблеми, т.нар. problem solving skills. Когато имаш добро умение да разрешаваш проблеми, в един момент няма значение пред какви проблеми се изправяш. Не се паникьосвай, че имаш ситуация за разрешаване, а помисли как да я разрешиш.

За физическата подготовка: „Човешкото тяло е способно на много повече, отколкото си представяме, ако го изкараш от комфортната му зона. Случвало ми се е да отслабвам с по 12 кг по време на експедиция и да нося 45 кг раница при 55 кг лично тегло, без дори да знам, че се е получило така. Ясно е и че тренировките не са за подценяване.“

За Егото: „Изключително вреден фактор. Всичкото ни западняшко Его не струва нищо пред опита на на пръв поглед неграмотни хора, неходили на училище, но които са в пъти по-пригодени от теб да оцеляват в доста враждебна за човешкото тяло среда. Ако подхождаш с Егото си напред, обикновено не научаваш нищо за хората и за местата, през които пътуваш. Срещам масово хора, които се представят като професионални приключенци и които отиват някъде, за да разказват на хората за себе си, а за мен поне идеята на пътуването е да ходиш и да слушаш за хората. На повечето места по света хората имат телевизия, виждат как живеем ние и не смятам, че им се живее по този начин.“

За приятелството: „Повечето хубави неща в този живот, включително и хубавото приключение, не можеш да ги направиш сам. Казвам това, при положение, че на доста експедиции съм ходил и сам.“

За вярата: „Тя е променлива. Не можеш да разчиташ, че винаги ще я имаш. Трябва да можеш да работиш и без нея. Ако тя беше там през цялото време, щяхме да я обезценим.“

08-a

За мен е радост, че човек, видял толкова много красота по света, продължава да намира България за едно от най-специалните места. „Дълго време имах късмета да се връщам достатъчно често и едновременно с това да живея достатъчно далеко, за да виждам към колко все по-добро се променя България. Сега се чувствам добре тук. Усетих, че имам нужда се върна към корените си. Винаги съм смятал, че в страната ни има нещо изключително специално. И лично за мен България е място, което е много трудно за снимане, защото е специална, разнообразна, има много душа в планините. Имам много високи изисквания как ще представя България, когато я снимам.“

От впечатленията, които събрах, виждам Владо като самодостатъчен човек, който знае какво иска и държи да случва и отстоява визията и идеите си. Едновременно със своята самодостатъчност, той много добре знае колко ценни са истинските съмишленици, с които го среща живота. Поредният пример, че когато следваш динамиката – разбери какво искаш да правиш-започни да го правиш-прави го добре – успешните резултати рано или късно идват. Но трябва да си готов да извървиш пътя – да напишеш изречението преди точката на поредния успех. Скромната част от всички приключения, които са се случили на Владо, за която разказах, може да изглежда изключително вълнуваща. Но преди да се стигне до тях има: много работа и проучване пред компютър, учене, усъвършенстване на личните и професионалните умения, търпение. И търсене на смисъл. Както казва Владо: „Основното, което правя е да търся смисъл в това, с което се занимавам.“ Пожелавам му от сърце да го открива.

Трите въпроса

Какво те радва?

Усмихнатите хора и хубавите моменти, преживявания с близки хора и приятели, както и с хора от експедициите, които не съм познавал допреди няколко дни. Все повече се уча да се радвам на малките неща и да бъда благодарен. Да си благодарен е избор.

Какво те вдъхновява?

Тотално случайни неща. Единственото донякъде сигурно нещо, което ми помага да се фокусирам и да се вдъхновя е ходенето в планината дълго време.

Какво даваш от себе си, за да се случиш?

Себе си.

Кое е разковничето?

Да останеш сетивен, да наблюдаваш и да слушаш повече, отколкото говориш.

Всички снимки са ми предоставени от Владо.

Можете да подкрепите Vertical Shot Expeditions във фейсбук, както и страницата с прекрасните фотографии на Владо – Vertical Shot – photography by Vladimir Donkov.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s