Магията

Цветовете не бяха цветове от миналата година. И пролетните цветя не бяха цветя от същото време. Когато денят започна да печели надпреварата с нощта, сякаш някакво заклинание беше изречено. То призова цветовете да цъфтят отново и цветята да бъдат цветя. Животът се събуждаше и ако човек си позволеше да спре за няколко мига, почти можеше да чуе как Земята диша по-учестено. Симфонията от звуци и аромат правеше повеят на вятъра различен. Пролетен. Няма друг вятър като пролетния. Така както няма друг вятър като летния, есенния и зимния. Всеки вятър с времето си.

„Вятър работа.“, мислеше си човекът, който нямаше няколко мига да се спре, за да чуе как диша Земята. Той препускаше и бързаше в безвремието на мисълта за утре. А пролетта, денят, мигът бяха изключителни. Като река, гледаш я – все еднаква, а тя – все различна. Но, разбира се, тези неща не се забелязват, когато препускаш.

Днес денят изпревари с още малко нощта. Заклинанието бе изречено за по-дълго. Диханието бе по-учестено. Не знам защо, все пак ми се искаше да вярвам, че пролетта носеше в себе си магията – да накара човек да спре, да види и да бъде.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s