Марто

Безглаголно – той

Решителност, целенасоченост, визионер.

Пресичане

С Марто сме от един и същи випуск на Национална Априловска гимназия, различни класове. Спомням си, че заминаването му за Испания и прекъсването на обучението му в гимназията беше голяма новина. Липсваше на много хора. При някои от прибиранията му в България успявахме да се видим. Още тогава от разговорите ни ми правиха впечатление разсъжденията му за бъдещето на страната ни, политическата ситуация в глобален мащаб. Честно казано, до скоро не бях сигурна дали се е завърнал трайно в България. Един негов пост във фейсбук ме провокира да го потърся и с радост разбрах, че Марто си е дошъл не просто в родината, но и в Габрово. И то с голямата мотивация да направи нещо полезно за града, от който е тръгнал. Какво представлява Фондация „ГРАДИЩЕ“, на която Марто е основател и директор, какво е нужно за обща градивна промяна, от къде идва силата да не се отказваш – за това разказват следващите редове.

Случване

Пътят. В живота си избираме много посоки, но истинският Път има вкус на завръщане. Започваме разговора си с Марто с посоките, които избира преди време – към България, Испания и обратно. „Родителите ми заминаха за Испания, когато бях осми клас. Аз ги последвах година по-късно.“ Двамата с брат му не знаят никакъв испански, научават го достатъчно само за едно лято и успяват да запишат в редовни класове, наравно с връстниците си от Испания. След като завършва успешно гимназията, Марто продължава и висшето си образование там – приет е право и бизнес администрация. „По време на следването си често правих съпоставки между успешните практики в правната или икономическата област в Испания и ситуацията в България. Още тогава ми се зародиха много идеи за това какво би могло да се заимства.“ Причината да мисли в тази посока е, че Марто знае от самото начало, когато заминава за Испания, че ще се върне в България. „Всичките ми приятели от гимназията го знаеха. А когато лятото на 2006-та година си дойдох за първи път, със стъпването си в страната окончателно ми се затвърди това убеждение. Много специално чувство, не може да се разбере, ако не си го изпитал.“

Със семейството си в Испания

Както казва Марто, след като завършва бакалавър, инерцията го поема и обмисля да запише и магистър по право. Но един въпрос се оказва достатъчен, за да го накара да размисли. „Говорих с един приятел и той ме попита защо възнамерявам да записвам подобна магистратура. За него нямаше логика в избора ми, защото тогава се подготвях за един от най-известните сертификати за финансови анализатори и освен това знаех, че нямам никакво намерение в бъдеще да се занимавам с право. И така, буквално за един ден реших, че няма да запиша магистър по право. Освен това осъзнах, че нямам повече задължения в Испания. Стигна се и до второто ми важно решение – да се върна в България.“ Тези два избора, които прави Марто януари месец миналата година, се случват в рамките на два дни. Той дори отказва оферта за работа в САЩ за идното лято.

Марто в САЩ, където изкарва една лятна бригада

Вместо да работи лятото в САЩ, Марто прави нещо, което винаги е искал – маршрута Ком-Емине, пеша. Завръщане в България и то какво. По време на прехода си води дневник, който е нарекъл: „Пътят към дома“. „Уникално преживяване само по себе си. Но за мен беше още по-специално, защото гледах на маршрута като на метафора за трудностите, през които преминах в Испания.“ Според Марто в планината нямаш особен избор – трябва да ходиш, въпреки трудностите, няма такова нещо като „отказвам се“. Когато е най-страшно, точно тогава трябва да намериш сили да продължиш. Този начин на мислене е нещото, което помага на Марто да се справи с всички предизвикателства, които изскачат пред него през годините в Испания. „Когато се изкачиш на високото, разбираш, че си е заслужавало трудното изкачване.“ Последния ден преди да достигнат Емине, едно от момчетата пуска на преносима тонколона песни на случен принцип. Точно, когато достигат първото място, от което се открива гледка към морето, зазвучава „Моя страна, моя България“.

Ком-Емине – финалът

Приключението Ком-Емине приключва началото на август. Марто няма точен план какво ще прави оттам насетне. „Единствено имах предвид, че на девети септември има събитие, организирано от „Тук-там“ (организация, която работи с българи, завърнали се от чужбина), на което щях да отида. На него около деветдесет водещи фирми в България търсят хора с опит от чужбина.“ Междувременно в края на август, чрез приятел, Марто разбира за организацията „Обединени идеи за България“, която за пета поредна година ще организира форум за социални предприемачество „Идеите – това сме ние“. Участва се в различни категории по една тема. Работи се четири дни, като накрая се излиза с бизнес план за решение на зададения проблем.“ Макар да заявява желанието си да участва със закъснение, Марто успява да запълни едно останало свободно място точно в категорията, към която има голям интерес – околна среда. Форумът се състои в началото на септември. „Тези четири дни бях заобиколен от хора – двеста млади българи, които имаха своите идеи как да променят България към по-добро. В продължение на единайсет години много хора ми казваха да не се връщам и да си стоя в Испания, защото тук няма бъдеще. На този форум за първи път бях заобиколен от толкова хора, които не бяха там за да се оплакват, а за да дават решение. (На същия форум Марто работи в един екип с друг герой от Историите – Мартина.) Екипът печели второ място, което им осигурява участие в „Rinker challenge”, на което първите три класирани проекта получават финансиране от 20 000 лв. Поради странични ангажименти Марто не успява да участва активно в работата. Макар да не успяват да се наредят в челната тройка, са благодарни за опита, който трупат по време на съвместната работа.

С ентусиастите от екипа, в който участва

Непосредствено след форума „Идеите – това сме ние“, Марто отива и на събитието, организирано от „Тук-там“. Там завързва полезен контакт с инвеститор, на когото споделя за една своя стара идея, базирана на опита си от Испания. „Известно работих като финансов и правен консултант в т.нар. „бизнес инкубатор“.“ Т. нар. „бизнес инкубатор“ или споделено пространство представлява сграда с офиси, които се предоставят на наскоро стартирали фирми, зала за срещи, зала за събития и офиси за консултантски екип. Целта е да се оказва подкрепа на start up фирмите. „От опита си там осъзнах колко важни са те за една икономика. Освен това се замислих– не може ли това да се прави и в България, а защо не и в Габрово?“ Идеята е приета добре от инвеститора и Марто получава зелена светлина да се върне в Габрово и да направи проучване дали нещо подобно може да се случи в града. При добри перспективи за това, му е обещана подкрепа. „На следващия ден си бях в Габрово и започнах да се срещам с хора, с които да обсъждам случването на идеята.“

По време на събитието, организирано от „Тук-там“

Оттам насетне Марто използва всяка възможност за завързване на контакт и партньорство, които могат да бъдат полезни за реализирането на идеята. Октомври месец участва в лагер за иновативни идеи в Габрово. На него Марто интегрира „бизнес инкубатора“ и образованието в темата за Демокрацията в XXI век. Според него е важно учениците и студентите да излязат от учебните зали и да имат пряк контакт с фирми и потенциални работодатели. „Младите хора трябва да се научат, че проблемите са източник на възможности. Идеята е да могат да дефинират проблема, а ние да им съдействаме да ги свържем с хора, които могат да го разрешат.“ Участието му в лагера, изменя в известна степен първоначалната концепция за „бизнес инкубатора“. Там се среща с директора на Българския център за нестопанско право и получава предложение за партньорството с центъра. Седмица след приключване на форума за иновативни идеи Марто има среща и с кмета на Габрово и изпълнителния директор на „Видима“.

Представяне на лагера за иновативни идеи

От Българския център за нестопанско право му помагат да регистрира фондацията – което се случва успешно в началото на януари 2017 г. „Покрай регистрацията трябваше да се решат много структурни въпроси. Държах да се регистрираме като НПО, за да подчертая, че искам споделеното пространство на „инкубатора“ да е кауза. Имаме настоятелство, аз съм директор и учредител. Директорът се избира на всеки пет години. Искам да изградя структура, която да е полезна за града. За мен е без значение дали след време аз ще съм директора, искам фондацията да работи, дори и аз да не съм в града.“ Желанието на Марто е споделеното пространство да бъде повече от „пасивната“ част – самите офиси и евентуално консултантски екип, който да консултира фирмите в инкубатора. „Да се работи и с училищата и университета, това би била „активна“ част. Целта ще е изграждането на умения у учащите. Вече водя преговори с фирми, които да вземат участие в случването на нещо подобно. Ако бизнесът знае какво търси, трябва и да знае на какво да обучи. Целевата ни група са студенти, безработни, хора, които искат да си подобрят квалификацията или уменията и хора, които искат да стартират собствен бизнес. За тях ще се организират обучения в споделеното пространство. До началото на април месец ще се подготвяме за кандидатстване за финансиране по европейска програма. Ако го получим, организирането на подобни обучения, без да се иска заплащане от обучаващите се, ще бъде възможно.“ Идея, произтичаща от провеждането на тези обучения е създаването на база данни, която да е един вид „частно бюро по труда“, в което бизнесът да знае, че ще може да намира качествени кадри. Фондация „ГРАДИЩЕ“ вече има набелязана сграда, в която да се помещава „инкубаторът“. Понастоящем се  правят изчисления дали наемането ѝ ще бъде изгодно. Амбицията на Марто е Габрово да се превърне в пример за предприемаческата екосреда. Според него хората избират да си напуснат дадено място или да останат, в зависимост от средата, в която се намират и затова е толкова важно усилия да се полагат в тази насока – по подобряване на средата и възможностите за реализация.

„Нашето лого неслучайно е пъзел. Вярвам, че всички можем да работим заедно – администрация, областна управа, неправителствен сектор, бизнес, образование. Фондация „ГРАДИЩЕ“ ще се стреми да заздрави връзките между тези отделни звена. Виждал съм в Испания как става това и че е възможно.“ Ако можехте да сте до мен по време на интервюто, щяхте да усетите непоколебимата увереност на Марто, когато разказва за всичко това. Любопитно ми е къде е коренът на желанието му да иска да се занимава с нещо подобно като Фондация „ГРАДИЩЕ“. „Едно време битките са се водили на бойното поле. Днес обаче смятам, че от миналото трябва да вземем хубавите принципи и да ги приложим с адекватни на настоящето действия. Никой не може да ме убеди, че Левски е живял в по-лесно от нашето време. Но той не се е отказал. Преди често ме критикуваха, че говоря позитивни неща, но от Испания – ето, сега се върнах и то в Габрово. И се справям – да, работейки на три места, към които отнасям и работата за фондацията. Нещо, което много млади хора биха възприели за нормално, ако става въпрос за работа на бригада в САЩ, но когато са си в България искат по-лесно да се случват нещата. Наясно съм – спънки и трудности има много, но на този етап нищо не е в състояние да ме накара да напусна България.“

Подобно на логото на Фондация „ГРАДИЩЕ“, Марто подрежда парченцата пъзел в живота си, воден от желанието за едно по-добро бъдеще за страната ни. Със сигурност някои биха казали, че стремежите му са твърде оптимистични. Аз няма да се ангажирам с поставянето на етикети, само ще кажа, че ако в България има повече хора като Марто, настоящето ни наистина ще е по-добро. Самият той не си затваря очите за трудностите и знае какво е да не получиш подкрепата, от която се нуждаеш. Сподели ми, че е имал разговори с хора на позиция, след които е имал пълното право да се откаже обезкуражен, но не го е направил. За сметка на това, подкрепата, която получава от приятели, ентусиазма, който вижда в някои от служителите в различните администрации и добрият пример на други млади българи като него, му дават криле. Подобно на една от програмите на Фондация „ГРАДИЩЕ“ – „От крушата до ябълката“, Марто не спира да върви своя път от идеята до плодовете на успеха. Беритбата тепърва предстои. Пожелавам му богата реколта! Да, истинският Път има вкус на завръщане.

Трите въпроса

Какво те радва?

Да виждам хора, които някъде в България се борят за някаква кауза. Това ме кара да не се чувствам сам.

Какво те вдъхновява?

Планината.

Какво даваш от себе си, за да се случиш?

Мисля, че понякога прекалено много.

Кое е разковничето?

Ние.

Всички снимки, с изключение на последните две, са ми предоставени от Марто.

Разгледайте прекрасния сайт на Фондация „ГРАДИЩЕ“.
Може да я подкрепите и във фейсбук.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s