Маргарита

Безглаголно – тя

Търсене, очакване, откриване, изкуство.

Пресичане

Първо разбрах за Маргарита Доровска от случайно попаднала ми статия. Лайтмотива в нея бе, че Маргарита избира Габрово за професионалната си реализация след успешно завършена магистратура във Великобритания и натрупан опит в различни сфери в столицата. Статията още подчертаваше положителната нагласа на Маргарита относно удобствата и предимствата, които открива в по-малкия град. След като месеци по-късно стана ясно, че и Мартина (многократно споменавана по различни поводи в блога и герой на Историята в Разковниче от месец юли) се познава с нея и ми сподели топлите си впечатления, вече нямаше съмнение, че искам да се срещна с Маргарита лично. За ентусиазма да бъдеш директор на един от най-уникалните музеи в света – Дома на хумора и сатирата, да срещаш професионализъм, съпричастност и отдаденост сред хората, с които работиш, да мислиш за изкуството като за кауза и да си готов да пренаредиш целия си живот заради това – добре дошли в редовете на априлската История.

Случване

Маргарита е родом от Плевен, където израства и завършва математическа гимназия. След това продължава образованието си в София, завършвайки културология. След това започва да работи в организация, която се занимава с изкуство и технологии и се занимава с мащабни международни и европейски проекти. Докато работи там, Маргарита натрупва много опит, запознава се с ценни хора от сферата на изкуството. Въпреки това не се чувства напълно удовлетворена и чувства, че има нужда да преосмисли и оцени посоката си на развитие, да се усъвършенства повече в това, което прави. Така пътят ѝ я отвежда към Великобритания, където е приета да учи магистратура по специалността „Куриране на съвременно изкуство“. „Обучението ми продължи две години и имаше много интензивна работа в екип – това е наложително за кораторската работа. Постоянно работихме върху различни изложби и трябваше да се научим на всяка стъпка в процеса по организиране на една изложба. Професионалните стандарти бяха много високи. Топ куратори идваха при нас, за да изнасят лекции и имахме пряк и непринуден контакт с тях. Много вдъхновяващи хора с нестандартни идеи.“

Непосредствено преди защитата на дипломната си работа, Маргарита става майка – ражда се прекрасният ѝ син Борис. Известно време остава да работи и да се реализира в Лондон, но обстоятелствата с детето я карат все по-често да се замисля дали вложените усилия са реципрочни на това, което получава там. „В един момент се запитах защо не си гледам детето в България, където ще ми е по-спокойно и защо не вложа наученото на родна територия.“ Тъй като специалността, която завършва е насочена към музейното и институционално кориране, Маргарита решава да опита реализация точно в тази сфера. „Видях как работят част от институциите във Великобритания и виждах как работят те тук. В мен беше живо убеждението, че на институциите не трябва да се гледа като на нещо статично, те подлежат на промяна. И тази промяна е възможна отвътре. Работила съм за НПО, знам как често си мислим, че можем да сме алтернативата на официалната власт и да правим това, което не достига на институциите, но си казах – защо не опитам по другия път, да стана част от дадена институция и да се опитвам да я променям към по-добро отвътре.“ Маргарита започва работа като експерт в Министерство на културата. Признава, че да направиш на практика това, което ти се иска на думи, се оказва по-трудно. Но опитът, който натрупва за годината, в която прекарва там намира за изключително ценен. Вижда какво е да се работи във вертикална структура, научава се на търпение, когато нещата се случват по-тромаво, отколкото би ѝ се искало.

Прекрасният ѝ син Борис е една от основните причини да реши да се върне в България

Жаждата за пряк досег с изкуство кара Маргарита да се оглежда за нови възможности. За първи път идва в Дома на хумора и сатирата като посетител миналата година. „Много ме впечатли – начина, по който е измислен, организиран, екипът. В последствие се оказа, че има обявен конкурс за директор на музея и си казах – ето, чудесна възможност. Кандидатствах с огромно желание.“ Оказва се, че пред Маргарита за миг не е стояло съмнението дали да направи крачката да се премести от столицата в по-малък град като Габрово. „Първо, вярвам, че всички хора по света имат право достъп до изкуство и култура. Намирам за изключително нездравословна тенденцията от преди годни всичко в тази област да се фокусира само в София. Второ, преди да спечеля конкурса идвах два пъти на различни събития в Габрово и си дадох сметка, че градът е с много сериозно културна история и традиции, с много силен дух. Тук има добра публика, а това е много важно. Много по-трудно предизвикателство щеше да е, ако трябваше да създавам публика от нулата.“ Така от първи юни 2016 г. Маргарита мести живота си от официалната столица в столицата на хумора.

Близо година, която Маргарита прекарва в китното, зелено Габрово, ръководейки „работилницата“ за смях. Интересно ми е на какво се е научила за това време. На първо място – в професионално отношение. „Мисля, че се научих, че не може да бъдеш перфекционист. Когато искаш да постигнеш промяна, трябва да знаеш, че това е процес. Не се случва нито бързо, нито лесно. И изисква усилията на много хора. Нужна е много комуникация и неминуемо се допускат грешки. Понякога е по-важно нещата да се случват и да са в движение, отколкото да се случат перфектно. Научих се повече да степенувам задачите и да мисля стратегически за институцията, която управлявам.“ Маргарита намира за интересно професионално предизвикателство това, че Дома на хумора и сатирата е институция с големи традиции, част от които са установени в друго време с различна идеология. Времето, към което сега трябва да се адаптира музеят е различно в своята динамика и изисквания и това следва да се взема предвид, в решенията, които се вземат за развитието му. „Летвата пак трябва да се държи много високо, както е било преди, но по различен начин.“

Изглед към входа на музея

Второто направление, за което ми е интересно е на какво се е научила за себе си и за хората, имайки предвид колко екипна трябва да бъде работата ѝ. „За тази близо година се убедих за пореден път, че личната мотивация и чувството за отговорност на човек е това, което му помага да работи наистина добре. Осъзнавам, че дойдох да работя в едно изключително привилегировано място. Хората, които работят тук са с ясно съзнание за неговата значимост и за своята роля. Изключително съм благодарна за начина, по който бях приета и осъзнавам, че доверие се печели последователно и във времето.“ Предполагам, че Маргарита преоткрива себе си, поемайки ръководна позиция и се оказвам права. Смята, че по принцип е отворена за дискусии и да изслуша, но се е научила, че понякога трябва да можеш да вземаш твърдо решение и да го отстояваш. Според нея да бъдеш шеф означава да осъзнаеш различно ниво на отговорност и понякога усвояване дори на различен маниер на общуване.

С част от екипа по време на последната изложба в музея, за която става на въпрос след малко в Историята

Време е да си поговорим за изкуство! Любопитно ми е видяла ли е жаждата за подобно у хората за изминалата година, както и да разкаже за интересните скорошни и предстоящи проекти. Маргарита смята, че всички имаме нуждата да потребяваме изкуство. Според нея то има многообразни форми – за някого може да е изкуство да пише софтуер. Хуморът намира за много интересна и непосредствена пресечна точка на съвременното общество, за точен, интуитивен и честен похват. Признава, че първоначалните ѝ очаквания за публиката на подобен тип изкуство чрез хумор, са били леко завишени. „Но аз винаги подхождам така – с леко по-розови очила. Чувствам се по-добре и мотивирана, когато започвам нещо по този начин. В работата с публика, особено когато отговаряш за публична институция, нямаш право да изключваш нито една група. Дори да имаш приоритетна такава – например за нашия музей това е детската и младежката. Затова е много важно да правим различни видове проекти, с които успешно да достигаме до различни публики.” Споменаването на проектите отвежда разговора ни към най-скорошния такъв, който все още може да бъде видян в Дома на хумора и сатирата. В момента в музея има изложба „Фабрика за хумор и сатира“, която представя историята на сградата на Дома на хумора и сатирата – разказ, водещ началото си още от далечната 1891 г. със създаването на кожарската фабрика на Братя Калпазанови, станала през 1975 г. „дом“ на Дома на хумора и сатирата в Габрово. Изложбата е своеобразна разходка във времето, проследяваща превръщането на старата индустриална сграда в модерно пространство за изкуство.

Поглед към част от изложбата

Подготвителната работа по изложбата започва още миналото лято. „Музеят е с голяма площ и зали. За мен беше любопитно да го осмисля като организация на пространството. Да видя потенциала и ограниченията. За целта имах нужда от съдействие. Свързах се с архитект Цветомир Ценков, който се отзова и заедно с него на място в музея обсъждахме тези въпроси, които ме вълнуваха. Именно тогава се вдъхнових за идеята за подобна изложба.“ Маргарита подробно ми разказва за историята и смисъла от организирането на такова събитие. Личат си начетеността ѝ и чувството за отговорност, което изпитва. „Тази изложба бе една мечта. Целият екип вложи страшно много енергия в нея. Тя е нетипична за музея и като идея, и като организация на пространството. В голяма степен и благодарение на Мартина успяхме да видим залата по различен начин. Задачите, които трябваше да бъдат изпълнени, мобилизираха екипа и предизвикаха голяма съпричастност и творчески решения. Например, ръководителят на стопанския и творчески отдел даде някои изключително интересни предложения за използването на осветлението и по отношение на задната част на изложбата. Видях как целият екип работи с много енергия и това беше много ценно за мен. Всеки даде повече, отколкото се простират служебните му задължения. Наистина се надявам, че чрез тази изложба градът ще види музея с различни очи.“

Дали ще говори за престижа и духа на Дома на хумора и сатирата, за историята му, за хората, които работят в него, или за вдъхновението, което открива в традициите на Габрово, докато слушаш Маргарита, усещаш чувството за уважение и отговорност, които играят като светулки в съзнанието ѝ. Някои биха казали, че няма кой знае какво в това човек, който следва професионалната си реализация, да се премести в по-малък град. Разбирам и Мартина, която веднъж сподели, че не би трябвало да се гледа като на гръмка новина това, че млад човек с добро образование от чужбина, се е върнал на родна земя (отговаряйки на възторжени реакции спрямо нейния избор да се върне да работи в Габрово). Истината обаче е, че имайки предвид реалността, в която живеем, подобни житейски избори като тези на Мартина и Маргарита са новина. И най-важното – пример, който гради нова реалност, в която след време подобни избори ще се възприемат за нещо нормално. Прекрасно е да срещнеш хора, които са достатъчно способни, силни и напредничави, че да могат да видят потенциала, който носят по-малките населени места и да оставят и своята следа в тяхното развитие. Маргарита признава, че предвид динамичния свят, в който живеем, няма как да знае на къде ще я отведе житейското ѝ пътешествие. Но, струва ми се, докато „държи под ръка“ пътеводителя на търсещия, любопитен и градящ човек, всяка спирка по пътя ѝ може само да спечели.

Трите въпроса

Какво те радва?

Да се разбирам лесно, бързо и в движение с хората. Да сме на една вълна. Да има пинг-понг на идеи.

Какво те вдъхновява?

Големи и сложни неща. Например, историята на Габрово, индустриалната история и тази на образованието. Целият пласт на предприемчивост, който го е имало, филантропията, социалната отговорност. Вдъхновява ме грандиозността на пейзажа наоколо, природата е прекрасна. Това ми напомня колко малка част съм от всичко и ме кара да мисля каква може да е ролята ми в целия низ от събития.

Какво даваш от себе си, за да се случиш?

Доста енергия. Освен това, смятам, че се случвам неравномерно. Все още търся баланса. В момента, без да пестя, давам много за мястото, на което работя.

Кое е разковничето?

Да правиш нещата, в които вярваш и в същото време да ги подлагаш под съмнение.

Все още може да посетите изложбата „Фабрика за хумор и сатира“! Отворена е за посетители всеки ден до 2-ри май, включително, от 9 ч. до 17:30 ч. (тогава се пуска последната група).

Може да подкрепите страницата на Дом на хумора и сатирата във фейсбук.

Източници снимки: Втора, седма и осма снимки са от мен. Останалото е от интернет и фейсбук профилите на Маргарита и Мартина. Главен фотограф на откриването на изложбата е Росина Пенчева.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s