Маргарита

Безглаголно – тя

Търсене, очакване, откриване, изкуство.

Пресичане

Първо разбрах за Маргарита Доровска от случайно попаднала ми статия. Лайтмотива в нея бе, че Маргарита избира Габрово за професионалната си реализация след успешно завършена магистратура във Великобритания и натрупан опит в различни сфери в столицата. Статията още подчертаваше положителната нагласа на Маргарита относно удобствата и предимствата, които открива в по-малкия град. След като месеци по-късно стана ясно, че и Мартина (многократно споменавана по различни поводи в блога и герой на Историята в Разковниче от месец юли) се познава с нея и ми сподели топлите си впечатления, вече нямаше съмнение, че искам да се срещна с Маргарита лично. За ентусиазма да бъдеш директор на един от най-уникалните музеи в света – Дома на хумора и сатирата, да срещаш професионализъм, съпричастност и отдаденост сред хората, с които работиш, да мислиш за изкуството като за кауза и да си готов да пренаредиш целия си живот заради това – добре дошли в редовете на априлската История.

Има още

Трябва веднъж да стане начало

Тъй различни сме. Като облаци. Няма еднакви.

И същевременно тъй константно същи в цикъла на случването.

Търся. Това, което ни свързва. Без значение време, пространство.

И всяко вълнение на откриването ме кара да чувствам общото още по-осезаемо.

Васил Евстатиев Априлов. Ти идваш от времето на писмата, каруците, големите разстояния, трудното взаимстване и прилагане на новото. Аз идвам от света на интернет, глобализацията, интернационализма, масовите комуникации, социалните мрежи. В твоя свят хората са отдалечени, в моя отчуждени. В твоето време идентичността съхранява и е еднозначна на оцеляването, в моето се губим в безликото на колективната идентичност. Иначе казано – парадигмата на корена и изкореняването. Еднаквото убива. Какво можеш да научиш от собственото си отражение, умножено по милиони? Общото е друго. То е функция на корена, еднаквото на изкореняването.

Търся те. Васил Евстатиев Априлов. В общото те търся. За да науча повече за себе си. Откривам те в началото. Твоето начало. Годината е 1831 г. Началото е книга. Прочитането на „Древните и сегашните българи“ от Юрий Венелин е решителният поврат във възгледите ти. Това ли те събуди да събудиш? Така твърдят.

Това е. Васил Евстатиев Априлов. Това е нашето общо. Тук откривам себе си повече чрез теб. Началото като решителните поврати в живота ни. За тях няма време, пространството е без значение. С теб сме родени в един град, в една година. Разликата е в столетието и заключеното в него. Но то е без значение за възможностите на общото. Ти си постигнал в будуването си толкова много, окрилен от своето начало. Но възможността за него продължава да е жива за всеки от нас. Не смятам, че знаем на какво сме способни. Не смятам, че и ти си знаел. Но веднъж да стане началото… След него всичко друго изглежда като декор на това, за което сме се събудили. Като при теб. Твоят живот не е този на работещия за гръцкия търговец, нито на фабриканта за спиртни напитки или рафиниране на захар, нито на собственика на магазин за хранителни стоки. Това е декорът. Пътят преди началото. Като при твоя съратник и съмишленик Николай Палаузов. Неговият живот не е работата в бакалницата на грък в Одеса, нито притежаването на собствена по-късно. Това е декорът, а срещата с теб – решителният поврат, неговото начало. Да, изглежда, можем да бъдем и началото за някого.

Дума не може да става – малки мигове няма. Всичко е част от пътя. Всяко търсене е ново разклоняване на дървото в опита му да открие светлина. Но веднъж да стане началото… Тогава идва силата на корена. Търсенето се окрилява от целта. Светлината започва сама да те намира.

Красиво е. Васил Евстатиев Априлов. Красиво е. Идеята е обща, измеренията на началото – различни за всеки. Ще се опитам да взема от нашето общо, за да дам, окрилена от моето различно.

Тъй различни сме. Като облаци. Няма еднакви.

И същевременно тъй константно същи в цикъла на случването.

С този текст участвах в конкурса по предварително зададена тема по повод 180 години от основаване на училището. Днес Национална Априловска гимназия празнува 182 години от началото. 

Вечерно, следпразнично

img_9435-2

Църквата „Успение Богородично“. Едва ли има габровец от 1865 г. насам, който да не знае за нея.

Има още

Мартина

Безглаголно – тя

Идейност. Креативност. Скромност.

Пресичане

Спомняте ли си онова „Ето това е човек, за когото трябва да разкажеш!“ от историята на Ники? Тогава споменах, че това са думи на Мартина, за която също предстои да разкажа в блога. Със слънчевото момиче първоначално се засичахме много повече виртуално, отколкото на живо. И двете сме горди възпитаници на Национална Априловска гимназия, но се открихме една друга на по-късен етап. Ако следите страницата ѝ във фейсбук, ще се заразите с оптимизъм и интересни идеи. Именно след като веднъж разглеждах профила ѝ, се замислих, че е добра идея да я потърся за „Разковниче“.

Има още

Дани и Росен

Безглаголно – те

Единство. Отдаденост. Стремеж. Развитие.

Пресичане

Не можех да повярвам, че не бях чувала за „Златна котка“!

Есента на 2015 г., Културна борса в Габрово – Йордан (Дани Белев) и Росен (Mr. Jim) представят своя проект „Quick hands project” и разказват за фестивала на илюзионното изкуство „Златна котка“, който през пролетта се е провел за четвърти път в града. Фокусници от световната сцена огряват червения килим на събитието.

Слушах презентацията им с вълнение и нямах търпение да ги поздравя за прекрасното начинание. По-късно разменихме няколко думи и контакти набързо, а моментът да ги потърся отново с покана да разкажа за тях в „Разковниче“ се отложи до пролетта на 2016 г.

Има още

Габрово празнува

 

Един от първите мигове на карнавалното шествие - 21.05.2016г.

Един от първите мигове на карнавалното шествие – 21.05.2016г.

Има още