Вечерно, следпразнично

Църквата „Успение Богородично“. Едва ли има габровец от 1865 г. насам, който да не знае за нея.

За всеки

Днес на разсъмване луната

беше под стряха от облак.

Пълна като богиня

от отминало

време.

Тя самата е време. Свидетел без

думи. Непозната скитница

с път начертан.

Чезне, връща се, но винаги там.

Що ли крие в своето търпеливо

мълчание?

Черният фон вече е син.

От изток настъпва

зората.

Луната е за всеки.

И слънцето ще напомня

за това през

деня.

Тази

нощ луната

ще бъде ягодова.

Свенливият ѝ дъх – с

вкус на дъвка с много

оцветители. Тази нощ слънцето ще се

огледа рекордно кратко в своето огледало.

Тази

нощ луната

не се интересува

от това, защото всички

погледи ще бъдат вплетени във

нея.