Трите урока

Детството минава тъй бързо, а ти се струва цяла вечност, докато го имаш. Беше ми любопитно да порасна. Като на повечето деца. Сега ми е любопитно да си спомня. Уроците на детството. Ако децата са едни от най-мъдрите учители, то всички ние се раждаме мъдреци. Философи на живота с малко думи, много действие и ожулени колена. И невидимо наметало, под което крием магията. Опитвам се да го повдигна и да видя част от нея… „Добре, но само ако я ползваш за добро.“ – казва детето в мен.

„Днес си свободен.“

Отваряш очи. Вълнение. Още един ден. Почти не си спомняш за вчера, няма смисъл да мислиш за утре. Слънчево ли е? Вали ли? И в двата случая е чудесно. Възможностите са във всичко и навсякъде. Знаеш, че за много неща ти е казано „не може“ и за още повече ще чуеш „не“. Но свободата е в теб. От целия свят само една стая да ти е дадена, тя става по-интересна и безгранична от самия свят. Нямаш нужда някой да те освободи, когато си свободен.

„Можеш.“

Всички около теб знаят и умеят толкова много. А ти само нетърпеливо се дивиш, както на тях, така и на това, че един ден и ти ще можеш. Искаш, значи ще се научиш. За всичко има време. Всичко е навреме. Ако съществуват граници за нещо – във въображението ти вече си отвъд тях. Ти си герой.

„Днес обичаш.“

Може да ги видиш всеки ден – хората, които обичаш. Но се радваш, като че само сегашната ти прегръдка се брои. Слушаш историите им, все едно утре няма да са тук, за да ти разкажат. Когато им се разсърдиш, си правиш планове как ще се скриеш от тях „завинаги“. Но винаги се връщаш. И винаги е като пръв и последен път едновременно. Като Любовта. Истинската Любов е вечност. Ако днес обичаш – днес си вечен.

„Тази магия и без друго можеш само за добро да ползваш.“ – замисли се детето.

Честит празник на всички прекрасни мъдри деца!

П.П. И на философа с ожулени колена в порасналите от нас.