Защо „Трите въпроса“?

Първите думи-друми посвещавам на нещо, което ще виждате във всяка една от  „Историите“, а именно –  „Трите въпроса“. „Какво те радва?“; „Какво те вдъхновява?“ и „Какво даваш от себе си, за да се случиш?“ са трите въпроса, които задавам на всеки герой, за когото разказвам. Защо? За първи път обяснявам тук.

„Какво те радва?“

„Опознавай човека не по това което знае, а по това на какво се радва“. Когато попаднах на тази мисъл от Рабиндранат Тагор, беше един от онези моменти, в които все едно четеш своите собствени мисли, но формулирани по начин, по който не си го правил до сега. Оттогава насам често тествам думите на индийския писател и общественик. Очертават се надежден начин да познаеш същността на човек. Неслучайно казвам същността. Понякога тя е умело скрита зад цял реквизит маски, които заблуждават за истинските търсения на сърцето. Но когато то се усмихва, проговаря същността. Без думи. И ако гледаш внимателно – виждаш човека.

Какво те вдъхновява?

Всяко нещо има нужда от движеща сила. С този въпрос търся разнообразието от източници, от които тя може да дойде. Различни сме, но сходни. Отговорът на един може да окрили друг да потърси на място, което до сега е загърбвал. Вдъхновение-движение, вдъхновение-движение…

Какво даваш от себе си, за да се случиш?

Това е въпрос-провокация. Всеки дава много, за да постигне какво ли не. Но ти ли си успехите ти? Кое е успех? Ти ли си повишението в работата, новата кола, луксозната екскурзия? В кое се оглежда същността и кое не може да я отрази? Последният от „Трите въпроса“ всъщност пита „Познаваш ли се и какво правиш, за да не се забравиш?“.